Новини
Шивашката промишленост отбелязва спад в поръчките от 25 %
Председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Валерия Жекова за състоянието на сектора в интервю за Агенция „Фокус".
Фокус: Г-жо Жекова, какво точно е състоянието на шивашката индустрия на фона на отражението на кризата върху българската икономика? Валерия Жекова: През 2007 г. нашият бранш отчете абсолютния пик в развитието на сектора като обем на реализираните продажби и в натура и в стойностно отражение. През 2008 г. започна спадът за нас и загубихме част от работната си сила. Нашият бранш не е от привлекателните за работа и затова отливът започна първо при нас. Част от работниците започнаха да търсят препитание като сезонни работници в европейските страни, които разрешиха това да се случва. През 2008 г. това предизвика в нашия сектор 15-процентен спад в броя на заетите. През есента на миналата година бяхме готови да внесем работници от Виетнам, защото все още пазарните ни позиции бяха много сериозни и много добри в Европа. 93 % от производството в България е предназначено за страните от Европа. Процедурата по наемане на работници беше спряна и се обезсмисли с финансовата криза, която много бързо прерасна и в икономическа. Нашият бранш първи пое удара от кризата, защото притесненият за бъдещето си човек се лишава от нещата, които могат да бъдат премислени преди покупка - а облеклото е в тази категория. Потреблението намаля, търговците започнаха по-слабо да зареждат магазините, в резултат на което сезонът есен-зима 2009-2010 при нас беше с доста намалени количествени изражения. Отчетохме спад от 20-25 % в обема на поръчките. Най-чувствително се усети промяната за поръчките, които касаят този сезон (есен-зима 2009-2010 г.), който ще приключи в края на август, а някои фирми ще продължат да работят и през септември. Фокус: Намалял ли е броят на фирмите, които работят в момента за този сезон? Валерия Жекова: Единици са фирмите, които са преустановили работа. Повечето свиват мащабите си освобождавайки част от работните си, като държава да подчертая, че кризата има известен оздравителен ефект за бранша, защото обикновено в подобна ситуация се освобождават фирмите от неефективните си работници. А такива при нас имаше немалко. Това са хора, които не заработват възнагражденията си. Фокус: Какво показват данните ви за заетите в брашна от 2007 г. насам? Валерия Жекова: През 2006 - 2007 г. в нашия сектор са работили 170 000 души, а в момента по официална статистика за 2008 г. те са 150 000. Т.е. с около 15 % са намалели заетите. Фокус: Имате ли данни с колко е спаднал износът на облекла, произведени в България? Валерия Жекова: Все още нямаме статистически данни, предполагам, че ще бъде в рамките на 15-20 %. Фокус: Какви мерки предприемат вашите колеги за неутрализиране на негативните последици от кризата? Валерия Жекова: В условия на криза, когато един кораб попадне в буря, екипажът е мобилизира и капитанът взема решения как да запази кораба цял. Това означава, че първо трябва да се освободи от излишните товари - в това число слагам и излишните разходи, които се правят, преглежда се пазарната стратегия на фирмата, изгражда се програма с оздравителни мерки. По-голяма част от фирмите работят по поръчка за чужди възложители. Като цяло се прави оптимизиране на разходите като цяло и освобождаването на неефективните в работата си служители. Това са две съвсем логични мерки и доста бързо трябва да се прилагат, за да не изпадат фирмите в състояние на трупане на загуби, което неизбежно ще доведе до фалити след време. Фокус: Има ли намаляване на заплатите на заетите? Валерия Жекова: При нас заплатите- около 80 % се изплащат съгласно заработеното. Заплатите на норма. Фокус: Това не означава, че не може да се намали стойността на труда на заработеното, нали така? Валерия Жекова: Няма такава тенденция, защото никой няма желание да си загуби хората. Но искам да ви кажа като нещо положително, че най-после работник и работодател са повече партньори в работата, отколкото врагове. На тях им е ясно, че ако фирмата им потъне - те ще останат на улицата. На никой не му е безразлично, всеки трепери за работата си, особено ако има кредит. Фокус: Каква част от фирмите са теглили кредити? Валерия Жекова: Не са малко фирмите, които имат кредити за оборотни средства, а други са взели инвестиционни кредити. Нормално е да се работи с привлечен капитал. Затова разчитаме изцяло на разбирането на банките, защото не само нашият сектор е в затруднено положение. Ние успяваме да се справяме - поне такова е моето впечатление - фирмите успяват да обслужат кредитите си. Главите на всички са над водата, а как постигат това - е индивидуално при всеки. Но положението е тежко, тъй като някои фирми плащат лихви, надвишаващи 10 % за кредити, сключени при 6-7 % лихва. Фокус: Кои са основаните пазари на шивашката ни индустрия? Валерия Жекова: 93 % изнасяме за Европа, като в първата петица са Германия, Италия, Гърция, Франция и Холандия. Фирмите у нас са много добре оборудвани с много добре подготвен персонал, с разбиране за отговорност за сроковете на доставка и България е едно много добро място в момента за производство на облекла. Ако се сложат всички разходи, които костват на една фирма да поръча и купи стоката си от Китай, в момента сме по-евтини даже и от Далечния Изток. Фокус: А кои са по-сериозните конкуренти на българските фирми на Югоизточна Европа? Валерия Жекова: В момента това Македония и Сърбия са страните, които поемат основната част от поръчките. Не мога да ги нарека задължително конкуренти. В определени ситуации даже може да се каже, че си партниране. Фокус: Какво бихте посъветвали за развитието на бизнеса в България новото правителство? Валерия Жекова: Ние сме на мнение, че трябва да има намаляване на осигурителната тежест, за да могат повечето от фирмите да излязат на светло, защото това е сериозен проблем в нашата икономика, което поражда нелоялна конкуренция между фирмите. Очаквам с нетърпение състава на новото правителство и веднага ще влезем в контакт с министерството, което ще отговаря за нашия сектор. Ние се опитваме да убедим няколко правителства, че нашият сектор е сезонен и затова има нужда от възможност за гъвкаво работно време, защото може да не отчетем, че обемите са спаднали много и драматично. Но ако преди две-три години са се произвеждали 100 единици аз десет месеца - сега тези единици трябва да бъдат произведени за шест месеца и няма как да не се работи извънредно в периодите на натоварване, просто защото поръчката трябва да се изработи за съответния сезон в съответния срок. А това е нещо, което много пречи на нашите работодатели. Искаме да бъдем определени за сезонен отрасъл с гъвкаво работно време - когато нямаме работа, да почиваме, а когато имаме - да работим при по-голямо натоварване. Фокус: Колко е сивият сектор в бранша? Валерия Жекова: При нас сивият сектор изсветлява, защото фирмите работят за износ, а ние работим за реномирани европейски марки, които провеждат одит от международни организации, които проверяват фирмите в България затова дали се спазват условията на труд, социалната отговорност ... Не казвам, че работните се осигуряват на по-малко от заработеното - това се прави от почти всички в България за съжаление. Затова е важно осигурителната тежест да бъде намалена. Важно е и здравното осигуряване да бъде обвързано с размера на вноската. Човек, който се осигурява на 240 лв. и който се осигурява на 500 лв. заплата - да ползва различно ниво на здравна осигуреност. Това би довело до легализиране на доходите. Фокус: Каква част от общия износ на страната се дължи на шивашкия сектор? Валерия Жекова: Около 17- 18 %. Галина ДИМОВА Г-жо Жекова, какво точно е състоянието на шивашката индустрия на фона на отражението на кризата върху българската икономика? През 2007 г. нашият бранш отчете абсолютния пик в развитието на сектора като обем на реализираните продажби и в натура и в стойностно отражение. През 2008 г. започна спадът за нас и загубихме част от работната си сила. Нашият бранш не е от привлекателните за работа и затова отливът започна първо при нас. Част от работниците започнаха да търсят препитание като сезонни работници в европейските страни, които разрешиха това да се случва. През 2008 г. това предизвика в нашия сектор 15-процентен спад в броя на заетите. През есента на миналата година бяхме готови да внесем работници от Виетнам, защото все още пазарните ни позиции бяха много сериозни и много добри в Европа. 93 % от производството в България е предназначено за страните от Европа. Процедурата по наемане на работници беше спряна и се обезсмисли с финансовата криза, която много бързо прерасна и в икономическа. Нашият бранш първи пое удара от кризата, защото притесненият за бъдещето си човек се лишава от нещата, които могат да бъдат премислени преди покупка - а облеклото е в тази категория. Потреблението намаля, търговците започнаха по-слабо да зареждат магазините, в резултат на което сезонът есен-зима 2009-2010 при нас беше с доста намалени количествени изражения. Отчетохме спад от 20-25 % в обема на поръчките. Най-чувствително се усети промяната за поръчките, които касаят този сезон (есен-зима 2009-2010 г.), който ще приключи в края на август, а някои фирми ще продължат да работят и през септември. Намалял ли е броят на фирмите, които работят в момента за този сезон? Единици са фирмите, които са преустановили работа. Повечето свиват мащабите си освобождавайки част от работните си, като държава да подчертая, че кризата има известен оздравителен ефект за бранша, защото обикновено в подобна ситуация се освобождават фирмите от неефективните си работници. А такива при нас имаше немалко. Това са хора, които не заработват възнагражденията си. Какво показват данните ви за заетите в брашна от 2007 г. насам? През 2006 - 2007 г. в нашия сектор са работили 170 000 души, а в момента по официална статистика за 2008 г. те са 150 000. Т.е. с около 15 % са намалели заетите. Имате ли данни с колко е спаднал износът на облекла, произведени в България? Все още нямаме статистически данни, предполагам, че ще бъде в рамките на 15-20 %. Какви мерки предприемат вашите колеги за неутрализиране на негативните последици от кризата? В условия на криза, когато един кораб попадне в буря, екипажът е мобилизира и капитанът взема решения как да запази кораба цял. Това означава, че първо трябва да се освободи от излишните товари - в това число слагам и излишните разходи, които се правят, преглежда се пазарната стратегия на фирмата, изгражда се програма с оздравителни мерки. По-голяма част от фирмите работят по поръчка за чужди възложители. Като цяло се прави оптимизиране на разходите като цяло и освобождаването на неефективните в работата си служители. Това са две съвсем логични мерки и доста бързо трябва да се прилагат, за да не изпадат фирмите в състояние на трупане на загуби, което неизбежно ще доведе до фалити след време. Има ли намаляване на заплатите на заетите? При нас заплатите- около 80 % се изплащат съгласно заработеното. Заплатите на норма. Това не означава, че не може да се намали стойността на труда на заработеното, нали така? Няма такава тенденция, защото никой няма желание да си загуби хората. Но искам да ви кажа като нещо положително, че най-после работник и работодател са повече партньори в работата, отколкото врагове. На тях им е ясно, че ако фирмата им потъне - те ще останат на улицата. На никой не му е безразлично, всеки трепери за работата си, особено ако има кредит. Каква част от фирмите са теглили кредити? Не са малко фирмите, които имат кредити за оборотни средства, а други са взели инвестиционни кредити. Нормално е да се работи с привлечен капитал. Затова разчитаме изцяло на разбирането на банките, защото не само нашият сектор е в затруднено положение. Ние успяваме да се справяме - поне такова е моето впечатление - фирмите успяват да обслужат кредитите си. Главите на всички са над водата, а как постигат това - е индивидуално при всеки. Но положението е тежко, тъй като някои фирми плащат лихви, надвишаващи 10 % за кредити, сключени при 6-7 % лихва. Кои са основаните пазари на шивашката ни индустрия? 93 % изнасяме за Европа, като в първата петица са Германия, Италия, Гърция, Франция и Холандия. Фирмите у нас са много добре оборудвани с много добре подготвен персонал, с разбиране за отговорност за сроковете на доставка и България е едно много добро място в момента за производство на облекла. Ако се сложат всички разходи, които костват на една фирма да поръча и купи стоката си от Китай, в момента сме по-евтини даже и от Далечния Изток. А кои са по-сериозните конкуренти на българските фирми на Югоизточна Европа? В момента това Македония и Сърбия са страните, които поемат основната част от поръчките. Не мога да ги нарека задължително конкуренти. В определени ситуации даже може да се каже, че си партниране. Какво бихте посъветвали за развитието на бизнеса в България новото правителство? Ние сме на мнение, че трябва да има намаляване на осигурителната тежест, за да могат повечето от фирмите да излязат на светло, защото това е сериозен проблем в нашата икономика, което поражда нелоялна конкуренция между фирмите. Очаквам с нетърпение състава на новото правителство и веднага ще влезем в контакт с министерството, което ще отговаря за нашия сектор. Ние се опитваме да убедим няколко правителства, че нашият сектор е сезонен и затова има нужда от възможност за гъвкаво работно време, защото може да не отчетем, че обемите са спаднали много и драматично. Но ако преди две-три години са се произвеждали 100 единици аз десет месеца - сега тези единици трябва да бъдат произведени за шест месеца и няма как да не се работи извънредно в периодите на натоварване, просто защото поръчката трябва да се изработи за съответния сезон в съответния срок. А това е нещо, което много пречи на нашите работодатели. Искаме да бъдем определени за сезонен отрасъл с гъвкаво работно време - когато нямаме работа, да почиваме, а когато имаме - да работим при по-голямо натоварване. Колко е сивият сектор в бранша? При нас сивият сектор изсветлява, защото фирмите работят за износ, а ние работим за реномирани европейски марки, които провеждат одит от международни организации, които проверяват фирмите в България затова дали се спазват условията на труд, социалната отговорност ...Не казвам, че работните се осигуряват на по-малко от заработеното - това се прави от почти всички в България за съжаление. Затова е важно осигурителната тежест да бъде намалена. Важно е и здравното осигуряване да бъде обвързано с размера на вноската. Човек, който се осигурява на 240 лв. и който се осигурява на 500 лв. заплата - да ползва различно ниво на здравна осигуреност. Това би довело до легализиране на доходите. Каква част от общия износ на страната се дължи на шивашкия сектор? Около 17- 18 %. Галина ДИМОВА
|
|