Становищепо Закон за браншовите организации на работодателите (проект)

Предлаганият проект на Закон за браншовите организации има за цел да уреди група обществени отношения във връзка  с нагласата на българското общество  за търсене на организирани форми за защита на групови и секторни интереси  на юридически лица.

Действащото законодателство в България не урежда статута и дейността на браншовите организации и би следвало законопроектът да съдържа ясни и конкретни текстове и регламенти, които не са предмет на уреждане в действащи общи закони, напр. ЗЮЛНЦ. В тази връзка не става ясно какво точно регламентира новия закон за браншовите организации и какво - останалите общи закони.С оглед състоянието и структурата на бранша «облекло и текстил» считаме, че предложеният в чл. 3 т. 2 праг на представителност на браншовите организации е много нисък. В контекста на съществуващите над 3000 предприятия в бранша, законодателният минимум от 10 члена - търговци звучи несериозно и предполага регистрация на сдружения - фантоми.Относно предвидените в чл. 5, ал. 2, т. 6 условия за доказване на членство считаме, че следва де отпадне изискването за представяне на ".....пълномощни, даващи представителна власт на браншовата организация от всеки от членовете й", тъй като е  абсурдно членственото правоотношение да се доказва чрез упълномощителна сделка. Вместо този текст предлагаме да се предвиди представяне на заверен от законния представител на браншовата организация актуален списък на членовете на сдружението. По  чл. 5, ал. 4 ако в едномесечен срок компетентният държавен орган не се произнесе, тогава представителността следва да се се признава автоматично (мълчаливо съгласие).

Текстът на чл. 12 е твърде общ. Добре би било да се разпишат конкретни
дейности, които ще се делегират на браншовите организации, тяхната йерархия в държавата, като и отчисленията към техните бюджети за извършваните дейности.

Налице са неясноти в уредбата на доброволните конфедерациите по глава V от проектаТака например чл. 22, ал. 1 предвижда съответният компетентен орган по чл. 12  да определя един от членовете на управителния съвет на конфедерацията,
а същевременно чл. 21, ал. 1, т. 2 оправомощава общото събрание да избира и освобождава членовете ( следователно всички от тях) на управителния съвет. Ето защо предлагаме текстът на чл. 22, ал.1 да се прецизира в смисъл, че посоченият от компетентентния  орган представител не става член по право на управителния съвет, а след избора му от общото събрание по предвидения в устава ред. 

Освен това не са ясни причините, поради които законодателят ще задължи конфедерацията да избира, освен управителен съвет и изпълнителен директор. Не е ясно този директор орган ли е на конфедерацията или е включен в нейната администрация. Не са предвидени и неговите правомощия. С оглед всичко изложено предлагаме текстът на чл. 23, т. 8 да отпадне.

Считаме за разумно да се разшири компетентността на управителния съвет (чл. 23, т. 3 от проекта), като се добави и правото на разпореждане с имуществото на конфедерацията. Алтернативно предлагаме да се посочат изрично изключителните функции на общото събрание, които не могат  да се възлагат на управителния съвет или на други органи на конфедерацията, като правото на разпореждане с имущество не е в кръга на тези изключителни права .