Проведена среща с новия директор по пазарен достъп и индустрия в ЕК Матю Болдуин

Еуратекс е един от първите индустриални сектори,  с които се срещна на 12 февруари 2010 г-н Болдуин. Той има забележителен опит в търговията и бе съветник по тези въпроси в кабинета Барозу. Срещата беше не само формално запознаване, но и  възможност за г-н Болдуин да научи повече за производството на облекло и текстил, основните предизвикателства и възможности пред индустрията в Европа.

Оборот от 197 млрд. 819 млн. евро през 2008 от които:

59,3% се падат на текстилни и изкуствено създадени  влакна, 40,7 % на облекло.

Инвестиции от 5 млрд. 813 млн. евро от които: на текстилни и изкуствено създадени   влакна – 62,8%, на дрехи 37,2 %.

Компании: 147 407, от които в областта на влакната – 37,3 %, облеклото – 62,7%.

Заети: 2 337 874 работници, от които – в областта на текстила - 42,4%, облекло – 57,6 %.

Основни предизвикателства пред издустрията за облекло и текстил:

-         Икономическата  криза създава допълнителен натиск върху компаниите. От една страна - нарастват трудностите при достъпа до кредити и застраховка на кредитите; от друга - протекционистки мерки на националните правителства, които „затварят” пазара. Стагнация на основните пазари в ЕС, САЩ и Япония. Силното евро намалява конкурентоспособността.Икономическата криза е оправдание за протекционистки мерки и затваряне на пазарите.

-         Въпреки всички преимущества,  пред индустрията в ЕС продължават да стоят технологически и модни препятствия; тя се опитва да инвестира и поддържа ключови способности в рамките на съюза. Въпреки, че някои операции бяха делокализирани, индустрията, като цяло трябва да остане в Европа, за да отговори на нуждите на веригите за бърза мода и да развие нововъведения, които да предложат най-добри технически решения в широк диапазон от сфери.

-         Индустрията е изправена пред огромното предизвикателство на климатичните изменения и трябва да представи и разработи по-устойчиви продукти и процеси. Ще се поддържат високи инвестиции в тази посока, за да изпълни сектора социалните си отговорности и в същото време да се генерират нови пазарни възможности.

-         Едно от основните предизвикателства остава достъпа до пазари на трети страни, които в много случаи остават затворени или силно протежирани от тарифи и други бариери.

 Споразумения за зони за свободна търговия

 Южна Корея – независимо от резервите към някои аспекти в това споразумение, вниманието е насочено към мониторинга и прилагането на  всички процедури. Осигуряване  на добър мониторинг и  контрол над квотите и увереност, че  протекционистките механизми са работещи, е наша основна грижа.

Индия – основна цел е да се уверим, че Индия е включила всички текстилни продукти и облекла, като не сме против съществуването на негативен списък. Имаме готовност и  сме подготвени да стигнем до нулево мито. Трябва да имаме предвид, че Индия има някои допълнителни данъци освен базовото мито и това трябва да се има предвид при преговорите, иначе рискуваме пазара да остане затворен.

Канада – основна загриженост са високите тарифи, правилата за произход и регулациите на провинциално ниво. Готови сме на безмитна търговия, но очакваме същото от канадската страна. Ще има проблем с правилата за произход и прилагането им и на местно ниво –  в тези области не сме склонни на компромиси.

Страните от Централна Америка –проблеми с правилата за произход. ЕС няма да променя правилата си за да задоволи претенциите на трети страни

Други

Русия (потребителски съюз Русия-Беларус-Казахстан) абсолютно наложително е Русия да се присъедини към СТО – сама или чрез потребителския съюз. За нашия сектор този съюз създава допълнителни проблеми с достъпа до пазари, специално в Беларус и КСазахстан с увеличаване на тарифите. Дори в Русия ако за някои продукти, като облекла, намаляването на тарифите е сигурно, за други те остават твърде високи и дори увеличаващи се( килими и някои специални прежди – 20% върху стойността на продукта). Икономическата криза е оправдание за протекционистки мерки и затваряне на пазарите.

Китай - два основни проблема. От една страна протекционистката политика на правителство да подкрепя вътрешното производство – т.нар. Стимулиращ план – или други постановления – „Купувай китайско” базирани на слабата валута. Остава проблематично да се докаже съществуването на тези мерки и как разширяването им влияе на бизнеса. От друга страна се увеличава броя на стандартите и регулационните мерки, които китайските власти приемат, за да протежират местния пазар, което увеличава цената и административните тежести върху вносните стоки.