Предстоящото присъединяване на България дава мощен тласък на развитието на експортно ориентираните отрасли. Най-голям потенциал за бурно развитие имат фирмите, специализирани в производството на облекло. По правило по-голямата част от продукцията се изнася за страни от ЕС. „В света има тенденция за изместване на изток на шивашката и трикотажна промишленост, като основният движещ фактор е цената на работната ръка. Преди 6-7 години „трикотажното" сърце на Европа беше Словения. Сега е България, но е възможно след 5-6 години производството да се измести още по на изток - в Украйна и страните от бившия ЕС", се казва в анализ на експерти от бранша. През второто тримесечие на 2006 г., предприятията от сектора са реализирали ръст от 5% в продажбите в сравнение със същия период на миналата година. Основният проблем за отрасъла продължава да бъде както недостатъчното производство на местни суровини -памук, лен, коноп, естествена коприна и вълна, така и липсата на адекватна правителствена политика за преодоляване на проблемите в сектора. Делът на трикотажната и шивашката промишленост в стокообмена на страната е 8.71%, което в сравнение с първото тримесечие на 2005 г. е по-малко с 2.3 пункта, сочат данни на Българска стопанска камара. Делът на тези сектори в общия износ на страната от 17.91% спадна за същия период с 3.66 пункта до 14.25%. През първото тримесечие на 2006 г. на вътрешния пазар са продадени 44 % от произведените памучни тъкани, 9% - от вълнените тъкани и 61% от одеялата. " Има ръст на износа тази година, което е нормално предвид това, че първото тримесечие на миналата година беше при условията на паднали квоти. Сега пазарът се намести. Освен това квотите отново са налице в някаква степен", коментира за "Политика" Петко Шишков, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.
Основното конкурентно предимство на България в сектора, освен цената на работната ръка е близостта до Западна Европа. Това съкращава значително транспортните разходи в сравнение с основния конкурент -Китай. България доставя много по-бързо и по-лесно произведените стоки. Допълнителен плюс за страната е гъвкавата организация на работа и умението за работа на малки серии. Не на последно място е качеството на крайния продукт. Предстоящото членство на страната в ЕС и стабилният бизнес климат насърчават чуждестранните инвестиции в бранша. "Външните инвеститори, които дойдоха в България, реално са вложили над 1 млрд. лв., макар официално да се водят около 200 млн.", заяви
пред "Политика" Георги Топ-чиев, председател на Браншовия съюз на производителите на текстил.
Основният проблем, с който фирмите ще се сблъскат в сред-носрочен план, е неизбежното покачване на заплатите. "Главният проблем на отрасъла е в това, че е много зависим от цената на труда и това ще оказва влияние върху себестойността на продукцията ни за в бъдеще ", коментира Шишков. Влиянието на цената на труда върху общото финансово здраве на бранша е особено голямо, поради факта, че почти изцяло българската промишленост е специализирана в производството на ишлеме и са единични случаите, в които говорим за собствени колекции и за утвърдени традиции. Това е и една от причините българинът да се облича в предимно с китайски дрехи, въпреки че страната е един от най-големите производители в Европа.
Едно от основните предимства на азиатската страна е евтината работна ръка - 70 на сто от работниците идват от селските райони. Често те работят само за храна и покрив, без да получават заплата.
По данни на БСК 78.7% от българския износ на трикотаж и облекло е за страните от Европейския съюз. Вторият по големина пазар след ЕС продължава да е Турция, износът за която отново е намалял с 8 млн. лева или 25%. Румъния заема вече мястото на третия по големина чужда пазар на българско облекло и трикотаж със стойност на износа почти 20 милиона лева за първото тримесечие на 2006 година и ръст от 6% в сравнение със същия период на миналата година. Швейцария вече е четвъртият ни пазар с ръст в сравнение със същия период на миналата година от 157%, следвана от САЩ, износът за която продължава драстично да спада. Източник: Политика, стр. 31