ГЛАВА ТРЕТА
А. Производство на облекло.
1. Технология на процеса.
Производството на облекло включва редица процеси и дейности, в резултат на които се получава крайният продукт - съответния вид облекло.
1.1. Основни дейности в предприятията за производство на облекло.
Най-общо, в предприятията за производство на облекло могат да бъдат посочени следните дейности:
1.1.1.Разработване на кройки и модели.
В общия случай, тази дейност се извършва в големите шивашки предприятия. Към настоящия момент повечето шивашки фирми работят на ишлеме с кройки на клиентите. Някои фирми разполагат с CAD-CAM системи, чрез които се извършва въвеждането на кройки и последващото им размножаване по ръстове.
1.1.2.Подготвителна фаза - кроене.
Разстилане, измерване и преглеждане на тъканите.
1.1.2.1.Настилане на платовете (извършва се ръчно или механизирано).
1.1.2.2. Кроене. След нанасяне контурите на кройките се пристъпва към изрязване на детайлите.
1.1.2.3.Номериране и комплектуване.
1.1.3.Термомеханично подлепване на шевни детайли.
1.1.4.Обработваща - шиене
1.1.4.1.Ушиване на отделни детайли.
1.1.4.2.Сглобяване (монтаж).
1.1.5.Довършваща
1.1.5.1.Влаго-топлинна обработка.
1.1.5.2.Изработване на илици.
1.1.5.3.Пришиване на копчета.
1.1.5.4.Поставяне на метални копчета и капси.
1.1.6.Опаковка на готова продукция.
1.2. Основни машини и съоръжения.
В предприятията за производство на облекло се ползват следните основни машини и съоръжения:
1.2.1.Машина за разстилане, измерване и преглеждане на
тъканите.
1.2.2.За настилане на платовете:
1.2.2.1.Количка за настилане - немеханизирана.
1.2.2.2.Механизирана секционна маса за настилане.
1.2.2.3.Машина за настилане.
1.2.3.Машини за кроене:
1.2.3.1.Електромеханична ножица с дисков или прав нож.
1.2.3.2.Механична лентова ножица /кроялен банциг/.Щанцова преса.
1.2.4. Шевни машини:
1.2.4.1. Обикновена (права) шевна машина - има най-широко разпространение в предприятията за производство на облекло.
1.2.4.2. Специални машини - наричат се така, защото изпълняват само по една операция (оверлог, машини за прикачване на ръкави, изработване на илици, пришиване на копчета и др.).
1.2.5. Топлинна обработка на шевни детайли:
1.2.5.1. Преси за подлепване и точкуване.
1.2.5.2. Гладачни машини от цилиндричен тип /каландри и машини за плисиране/.
1.2.5.3. Електрически и парни ютии.
1.2.5.4. Гладачни преси.
1.2.6. Преси за метални копчета и капси.
2. Характерни опасности и източници на рискове.
Характерните опасности в предприятията за производство на облекло се обуславят основно от следните фактори:
2.1. Механично въздействие от:
2.1.1. Режещ елемент на кроялните машини (електромеханична ножица, кроялен банциг), машина за илици, оверлог, механизъм за отрязване на конеца, ръчна ножица.
2.1.2. Движещи се части - игла, конецоопъвач, навивач на калера, ремъкът с ремъчното колело на шевната машина, движещите се части на машината за настилане на платове.
2.1.3. Хвърчащи предмети - при счупване на игла, копче, скъсване лентата на кроялен банциг.
2.1.4. Разрушаване на съдове работещи под налягане (при неработеща предпазна арматура) - парогенератори за ютии, гладачни преси.
2.1.5. Работни части на щанцови преси, преси за подлепване и гладене, преси за метални копчета и капси.
2.1.6. Падане на работещите при подхлъзване или спъване, в резултат от неспазване изискванията за поддържане на чисти подове на работните помещения.
2.1.7. Притискане и/или премазване от електро/мотокари (такива се използват в по-големите предприятия). Опасността от механично въздействие в предприятията за
производство на облекло може да доведе основно до нараняване на горните крайници на работещия, както и до нараняване на главата и тялото.
2.2. Опасност от поражения от електрически ток.
Тази опасност може да причини увреждане или смърт от удар от електрически ток или изгаряне вследствие на допир на работещите с:
2.2.1. Активни части, т.е. части, които нормално са под напрежение (директен допир) - работа с електронеобезопасена машина, при ремонт на елементи от машината, които се намират под напрежение.
2.2.2. Токопроводими части на оборудването, които нормално не се намират под напрежение, но вследствие неизправност или повреди на изолацията могат да попаднат под опасно напрежение (индиректен допир).
2.2.3. При срязване на захранващ електрокабел (при работа с механични ножици).
2.3. Термична опасност.
Термичната опасност може да доведе до:
2.3.1. Изгаряне при допир до работните повърхности на ютии, преси за гладене и подлепване, спирателни кранове на паропроводи.
2.3.2. Изгаряне при пробив на паропроводи, разрушаване на парогенератори.
2.3.3. Неблагоприятен прегряващ микроклимат при подлепване и гладене - процеси, при които се отделя топлина.
2.4. Опасности, създавани от шум.
В предприятията за производство на облекло източници на шум са машините за кроене, шевните машини и двигателите им. Работа при шум над хигиенната норма (85 dВ (А)), може да доведе до трайна загуба на остротата на слуха, шум в ушите и обща умора на работещите, отслабване на вниманието им при работа и смущения във възприемането на говорната реч и звуковите сигнали. Това способства за възникване на трудови злополуки и професионални заболявания.
Забележка: В по-редки случаи е възможно да има опасност от вибрации, които при продължително въздействие могат да доведат до настъпването на професионални болести.
2.5. Опасности, създавани от неотговарящо на санитарните норми осветление.
Производството на шивашки изделия е свързано с голямо зрително напрежение. Недостатъчното осветление и неправилното използване на изкуствено осветление водят до опасност от злополуки и риск за здравето на работещите.
2.6. Опасности създавани от материали и вещества.
При част от процесите в предприятията за производство на облекло има вероятност в работната среда да се отделят опасни химични вещества (в т.ч. и прах). Прахът се отделя основно при процесите кроене и шиене. Той е от растителен произход (памук, лен, коноп, юта), от животински произход (вълнен и копринен) и от изкуствени (синтетични) влакна. Прахът може да окаже вредно влияние върху организма на работещите - главно горните
дихателни пътища. Освен на дихателните пътища, текстилният прах оказва дразнещо действие и на очите, по-специално на очната конюктива, причинявайки така наречените "прахови конюктивити". Някои видове текстилен прах (от коноп, лен, юта) притежават също и алергично действие, т. е. могат да предизвикат свръхчувствителност у отделни
работници (астматичен бронхит и бронхиална астма, дерматити и др.). При производството на изделия в шевните цехове може да се получи отделяне на вредни вещества. Например при влаго-топлинна обработка /на вълнени платове, материали съдържащи синтетични влакна, промазани платове и др./, във въздушната среда на производствените помещения могат да се отделят:
Също така, опасни химични вещества могат да се отделят в работната среда при машинно кроене (прегряването на режещия инструмент може да доведе до частично разлагане на разкроявания материал в мястото на рязане), при подлепване на детайли (в резултат
частичното разлагане на лепилата). Има случаи, при които отделянето на вредни вещества в работната среда е в резултат използване на некачествени платове. В този случай е добре преди да се пристъпи към кроене и по-нататъшна обработка на плата, рулата да се разопаковат и да се оставят да престоят известно време, за да се избегне отделянето на тези вещества от плата в работната среда при обработването му.
2.7. Опасности създавани от неспазване на ергономични
принципи при проектиране и експлоатация на машините, апаратите и
при ръчни операции (в т. ч. при опаковка на готова продукция).
Несъответствието на машините, работните места и извършваните операции с човешките характеристики и възможности може да доведе до:
2.7.1. Неблагоприятни работни пози - в случай, че работното място не е оформено според антропометричните характеристики на работещите и работните пози не са съобразени с ергономичните изисквания, това може да доведе до претоварване, умора и болки в гърба деформация на костите, изкривяване на гръбначния стълб и др.
2.7.2. Системно натоварване на съответните мускули, лигаменти, сухожилия и фасции на горните крайници, което може да доведе до увреждания и професионални заболявания - тендовагинити; това натоварване се явява като резултат от наложен ритъм, монотонност и
принудителна работна поза (същите са характерни за повечето операции в предприятията за производство на облекло).
2.7.3. Психофизиологични последствия, в резултат на психично напрежение и стрес по време на работа. Значително нервно - сензорно напрежение.
2.7.4. Човешки грешки по отношение сглобяването и монтажа на машините и съоръженията.
2.7.5. Здравни последствия, свързани с неспазване на правилата и нормите за ръчна работа с тежести и неспазване изискванията за товароразтоварна дейност.