В края на март 2008 не само Олимпийските игри привлякоха международното внимание към Китай и съседните й страни. Под светлината на прожекторите попаднаха новите договорни отношения между Китай, Япония и страните-членки на ЕС. На 2-ра поредна конференция в Бейджинг бе разисквана темата за проблемите на свободната търговия. Дискусиите бяха съсредоточени върху възможностите за утвурждаване на свободна конвертируема валута, пълна защита на готовия продукт и позиционирането му на международния пазар.
По същото време в Женева, представителите на страните-членки на Световната Търговска Организация търсеха начини да намалят и избегнат последиците на договора от Китай. В резултат от нарастващия азиатски износ, европейските производители изказаха страховете си от противоречивата политика на ЕС. Постигнатите мартенски съгласия бяха определени по-скоро като едностранна търговска сделка с азиатските партнъори и напълно против интересите на европейските икономика.
На 18 април в отворено писмо до президента на европейската комисия Барозо, вице-президента Вернюген и търговския комисар Манделсон, президентът на EURATEX Майкъл Тронкони изрази силното си несъгласие с договорените промени във външно-търговските взаимоотношения между страните, както и сериозното си притеснение за неспособността на Европа да се справи с проблема на китайския износ.