Банки, инвестиции, пари

На 26 юни участниците имаха възможността да разгледат „Дружба Стил" и да се запознаят с нейната история и начин на работа.
От 26 до 28 юни 2009 г.  в к-кс „Златни пясъци", Варна се проведе ежегодната работна среща на фирмите-членове на БАПИОТ. Тази среща бе с основна тема финансирането в условия на криза, променениете условия и алтенативни възможности за финансови ресурси и европрограми,  тенденциите за развитие на шивашката индустрия в Европа и актуални данни от изследване на пазара на облекло и текстил в България. В срещата участваха повече от  50 собственици и представители на фирми - производители на облекло и текстил от цялата страна. Всички участници определиха ситуацията  в страната със силно влошени условия за бизнес спрямо  началото на годината.   Сериозен проблем за развитието на българския конфекционен бизнес са липсата на финансови ресурси. Във всяка страна кризата се отразява различно на бранша.
Обобщена информация  и анализ за тенденциите, поръчките, производителността и цените в бранша направи г-н Вайс, който пристигна от Германия за да участва в срещата със специално подготвено проучване.
Превода от немски бе с любезното съдействие на г-жа Петя Милушeва.
Кризата вече е тук и ще се наложи да намалим не само цените, но и да се освободим от персонал, посъветва г-н Вайс. Сравнението на 2009 с 2008 г. показва че сектора е на много високо ниво добре оценен в Европа. Индустрията има водещи позиции в качеството, страната има стабилна валута и фабриките работят с добро оборудване. Но като част от ЕС разходите за труд в България се увеличават. Съседните страни от Балканския полуостров (Македония, Албания) и от Северна Африка (Египет, Тунис, Мароко) са силно конкурентни в този момент Но нашите фирми могата да използват по-изгодните цени там  и да превъзлагат поръчки, бе един от съветите на г-н Вайс. Той представи данни за потреблението на страните от Европа, направи анализ на най-търсени и най-засегнатите марки, продукти и цени, сранение на пазарите,  производителността, акцентира върху силните и слабите страни на България,Словения, Македония, Албания, Украйна, Полша, Унгария, Румъния, Китай и други азиатски страни.
Какво да направим? Трябва да оптимизираме времето за производство на продукта, да бъдем по-гъвкави  с малки серии, да направим анализ на персонала в производството и да намалим хората от администрацията, да работим с модерни продукти, платове, аксесоари, софтуер; да не задържаме персонал с надеждата, че нещата скоро ще се оправят, а само най-необходимите хора; да поддържаме контактите с клиентите си и да изпълняваме специални поръчки.
Г-жа Жекова представи актуални резултати от изследване на пазара на облекло и текстил, направено от ЕСТАТ,  по поръчка на МИЕ и със съдействието на  БАПИОТ
В изследването са обхванати 353 предприятия, разпределени в 2 основни под-групи:

• ? 250 предприятия с основна дейност производство на текстил и изделия от текстил, облекла и трикотаж
• ? 103 предприятия с основна дейност - търговия на едро и дребно с текстил и изделия от текстил, облекла и трикотаж

Набирането на информацията е извършено в периода между 11 и 23 юни 2009 г. и резултатите пристигнаха специално за срещата на бранша. Методологията е разработена от ЕСТАТ конкретно за изследването, с помощта и подкрепата на БАПИОТ.  Изследването представя данни за състоянието на фирмите от сектора и въздействието на кризата, конкурентноспособност, инвестиции, очаквания на бизнеса и държавната подкрепа.

Акценти:

• Почти половината от фирмите отчитат силно влошеното лошото състояние на фирмите си. Но силните страни са качеството на стоките, както и конкурентността, квалификацията на персонала, производителността на машините и оборудването.
• Прогнозата за втората половина от годината показва оптимизъм - само една трета (33 на сто) очакват влошаване, а делът на оптимистите е почти толкова (29 на сто) голям.
• Най-значимият социален ефект от свиването на бизнеса са очакванията за спад на заетостта - всяко трето предприятие (34 на сто) посочва очаквания за съкращения на персонал.
• Всяка трето предприятие участва в изложения, панаири и др. специализирани форуми у нас, а 14 на сто имат опит от подобно участия в чужбина.
• За планиране на развитието на бранша е много важно да се проследи степента на познаване и готовността на фирмите за въвеждане на европейските стандарти при производството на текстил, изделия от текстил, облекла и трикотаж - 62 на сто са готови в голяма или в средна степен да въведат европейските норми в своя бизнес, докато 23 на сто декларират, че това вече е изпълнено за техните предприятия.
• Всяко пето предприятие (22 на сто) заделя бюджет за технологично обновление и иновации. Сходен е делът (20 на сто) на компаниите, за които обучението и повишаването на квалификацията на персонала представляват специфичен и значим приоритет - тези компании отделят целево бюджет за обезпечаване на процеса.
• По отношение на нормативната уредба и институционалната рамка, интервюираните са критични и не крият своето неудовлетворение : критикуват ефективността на законодателните промени, данъчните и осигурителни ставки и плащания, работата на институциите.
• Сериозно препятствие за бизнеса е ниската ефективност на образователната система, която очевидно не подготвя необходимите за сектора кадри.
• 50 на сто споделят готовност и възможност за внос на работна ръка, ако бизнесът го налага.
• Всяка трета компания изпитва затруднен достъп до банково финансиране, а 70 на сто от бизнеса разчита на фондовете на ЕС за развитие на основната си дейност.
• Твърде висок е дела (малко над 50 на сто) на фирмите, които определят България като „лошо място за развиване на бизнес".
• В областта на държавната политика за насърчаване на сектора и за осигуряване на стабилното му развитие, предприемачите се изказват в подкрепа най-вече на мерки за защита на местните производители (31 на сто), мерки за насърчаване на потреблението чрез понижаване на осигуровки и данъци (25 на сто), мерки за подкрепа и насърчаване на износа (14 на сто), мерки за подкрепа (запазване) на заетостта (10 на сто).

Темата „Европрограми и финансиране" бе анализирана от Андрей Лалов, Green Line Consulting. Като експерт, г-н Лалов оцени че резултатите и изводите от ОП Конкурентноспособност не са особенно приятни. Но като цяло програмата е работеща въпреки че не е разработвана за период на криза. Проблем е,  че за бранша няма разработена секторна политика и са приоритизирани туризма и строителството. В такъв случай нашия бранш  страда и търпи загуби, като не получава необходимата оценка и подкрепа. До края на годината ще се отворят още програми, в които предприятията от сектора могат да участват. Налагат се обаче нови административни параметри.Препоръката на г-н Лалов е да се подготвя документацията изключително компетентно и прецизно, защото и най-малкото нарушение е причина за отхвърляне.