English Начало Контакти

България в ЕС

Новите изисквания и терминология за Incoterms 2000

 

Incoterms са стандартите за международна  търговия, използвани при международни договори и търговски контакти. Те са публикувани разпространявани от Международната търговска палата и са  базирани кна международни договорености между страните от цял свят. Те важат при транспортиране на стоки и застраховането на пратките от продавача към купувача и уреждат взаимоотношенията и задълженията на всяка от страните.

В таблицата са посочени най-използваните единици по Incoterms

Сухопътен транспорт

По въздух

По вода

ЖП-транспорт

EXW
FCA
CPJ
CIP
DAF
DDU
DDP

FCA

FAS
FOB
CFR
CIF
DES
DEQ

FCA



Дефиниции на най-използваната терминология

Условия

Дефиниция

Рискове

Стойност

EXW
Ex Works

ФРАНКО ЗАВОДА

Купувачът организира транспортирането на стоките до местоназначението. Продавачът е отговорен за опаковането, етикетирането и подготовката на стоките за експортиране на точно определена дата от превозвачите.

 

Купувачът поема всички рискове.

Купувачът плаща всички транспортни разходи

FCA
Free Carrier

ФРАНКО ПРЕВОЗВАЧА

Продавачът е отговорен за стоката, докато тя бъде доставена на купувача, по инструкции подадени от него.

 

Еднакво разделени между двете страни.

Поравно се поемат.

FAS
Free Alongside Ship (over water only)

ФРАНКО ПРОТЕЖЕНИЕ НА КОРАБА

Купувачът организира водния транспорт. Продавачът е отговорен за опаковането, етикетирането, подготовката на стоките за експортниране и доставката им до посоченото  пристанище.

 

Продавачът: докато стоките пристигнат на пристанището.
Купувачът: от пристанището до определената дестинация.

Купувачът плаща всички транспортни разходи по вода.

Продавачът: е отговорен до пристигането на стоката на определеното пристанище.

FOB
Free On Board (over water only)

ФРАНКО БОРД

Продавачът организира водния транспорт на стоките, като подготвя стоките за експорт и ги  съпровожда до плавателния съд.

Купувачет: поема рисковете за стоките на борда на плавателния съд.

Продавачът плаща пристанищните такси и всички такси за транспорт.

CFR
Cost and Freight (over water only)

СТОЙНОСТ И НАВЛО 

Продавачът изма същите задължения, както при условията FOB,но транспортните разходи са предплатени от купувача.

Продавачът поема рисковете за стоките, докато те пристигнат на пристанището.

Продавачът плаща разходите за стоките, до пристигането им на определената дестинация.

 

CIF
Cost, Insurance, and Freight (over water only)

СТОЙНОСТ, ЗАСТРАХОВКА И НАВЛО

 

Продавачът има същите задължения, както при условията CFR с разликата, че тук са включени и застраховки на стоката.

 

Продавачът поема рискове за стоката, докато тя достигне пристанището за транспортиране.

 

Продавачът плаща застраховки, транспорт и транспортни такси.

 

Най-използваните термини при транспорт

DAF - DELIVERED AT FRONTIER
ДОСТАВЕНО НА ГРАНИЦА (УГОВОРЕНО МЯСТО)

„Delivered at frontier... (named place)"


Счита се, че продавачът е изпълнил задължението си да предаде стоката в момента, когато тя стане достъпна за купувача на уговореното място на границата. Стоката се освобождава за износ от продавача и се предава на територия, която се намира преди митницата на съседната страна.

Съгласно това условие продавачът изпълнява задължението си, когато стоката се достави на границата пред пункта за митнически контрол на страната, посочена в договора. Това условие се предпочита при автомобилен или железопътен транспорт.

 

DES - DELIVERED EX SHIP
ФРАНКО КОРАБА ...

(УГОВОРЕНО ПРИСТАНИЩЕ В МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕТО)

„Delivered ex ship... (named place of destination)"

В дадения случай продавачът е длъжен да предостави товара в разпореждане на купувача на борда на кораба в крайното пристанище. Продавачът поема всички рискове и разходи, свързани с доставката на стоката до уговореното пристанище. Стоката се счита за предадена на купувача от момента, когато продавачът я остави на разположение на купувача на борда на кораба, без да е освободена за внос в уговореното местоназначение.


DEQ - DELIVERED EX QUAY (DUTY PAID)
ФРАНКО КЕЙ ... (МИТО ПЛАТЕНО) ... (УГОВОРЕНО ПРИСТАНИЩЕ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ)

„Delivered ex quay (duty paid)... (named port of destination) "

При това условие продавачът предоставя стоката в разпореждане на купувача на кея в уговореното пристанище, като предварително я е освободил за внос. Той поема ветки рискове и разходи, вкл. мита, данъци, такси за стоката, свързани с превоза и до посоченото място.

DDU - DELIVERED DUTY UNPAID
ДОСТАВЕНО, МИТО НЕПЛАТЕНО ... (УГОВОРЕНО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ)
„Delivered duty unpaid (named place of destination")
Продавачът изпълнява задължението си да достави стоката в момента, когато тя стане достъпна за купувача на уговореното място в държавата-вносител. Всички разноски и рискове, свързани с доставката на стоката на определеното място, с изключение на митата, данъците и таксите при вноса, и всички разходи по уреждането на митническите формалности се поемат от продавача. Купувачът трябва навреме да освободи стоката за внос. В противен случай той трябва да понесе всички, произтичащи от забавянето допълнителни разноски и рискове. Ако страните по договора желаят митническите формалности да се уредят от продавача, то това трябва ясно да се изрази в контракта чрез прибавяне на съответните думи към термина.

DDP - DELIVERED DUTY PAID
ДОСТАВЕНО, МИТО ПЛАТЕНО ... (УГОВОРЕНО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ) „Delivered duty paid... (named place of destination)"

За разлика от условието „Ex works", където продавачът поема минимален риск, това условие е другата крайност - максимална отговорност за продавача. Тази форма се използува независимо от вида на транспорта. Счита се, че продавачът е доставил стоката, когато тя е станала достъпна на уговореното място в страната-вносител. Той понася рисковете и разноските, вкл. данъци, мита и такси, свързани с предаването на стоката, която трябва да е освободена за внос.
Това условие трябва да се използува само ако износителят е в състояние да осигури разрешение за внос. Ако страните искат да изключат някои разноски от задълженията на продавача, това трябва да бъде отбелязано чрез съответната добавка към термина. Ако контрагентите искат купувачът да освободи стоката за внос и да плати митото, трябва да се използува термина DDU.
 
Представяне на правилата


1. ЦЕЛ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНКОТЕРМС

Предназначението на INCOTERMS е да предостави комплект от международни правила за тълкуване на най-широко използваните търговски термини в областта на външната търговия. По този начин могат да се избегнат или в краен случай в значителна степен да се ограничи неопределеността в различните интерпретации на такива термини в различните страни.
Често страните, сключващи договор, не са запознати с различната търговска практика в съответната страна. Това може да  послужи като причина за недоразумения, разногласия и съдебни дела с произтичащите от това губене на време и пари. За разрешение на всички тези проблеми Международната търговска камара в Париж публикува за първи път в 1936 г. сборник от международни правила за тълкуване на практикуваните търговски термини, известни като "INCOTERMS 1936". По-късно са направени поправки и допълнения в 1953, 1967, 1976, 1980, 1990 и понастоящем в 2000 година за привеждане на тези правила в съответствие със съвременната практика на международна търговия.
-Най-често в практиката се срещат два варианта на неправилно разбиране на INCOTERMS. Първо, за INCOTERMS  погрешно  се възприемат и разбират като имащи отношение към договора за превоз, а не като към договор за покупко-продажба. Второто заблуждение се явява понякога в неправилната представа за това, че те са длъжни да обхванат всички задължения, които страните биха искали да включат в договора за покупко-продажба
Както винаги се подчертава от Международната търговска камара (ICC ), INCOTERMS  имат работа само при отношенията между продавачите и купувачите в рамките на договорите за покупко-продажба, най-вече, само в определени аспекти.
В същото време, износителите и вносителите е важно да отчитат фактическите отношения между различните договори, необходими за осъществяване на международна сделка за продажба - където е необходим не само договор за покупко-продажба, но и договори за превоз, застраховане и плащания (финансиране) - INCOTERMS се отнасят само към един от тези договори, а именно договорът за покупко-продажба.
При това споразумението на страните да използват определен термин ще е има следствия за другите договори. Ще приведем няколко примера: продавач дал съгласие за договор при условията CFR или CIF, не може да изпълни този договор по никакъв друг режим на транспорт освен морски, тъй като при тези условия трябва да се представят на купувача коносамент или друг морски транспортен документ, което не е възможно при използването на друг вид транспорт. Освен това, платежният/кредитния  документ, непременно ще е зависим от използваното транспортно средство.
Второ, INCOTERMS се занимава с доста определени задължения на страните, като задължението на продавачът да достави стоката на разположение на купувачът или да я предаде на превозвача, или да я достави в местоназначението, като се разпределя и риска между страните в тези случаи.
После, те са свързани със задълженията за изчистването на стоките за износ и внос, опаковката на стоките, задължението на купувачът да получи (приеме) доставката, както и задължението да се предоставят доказателства че съответните задължения са своевременно изпълнени. Въпреки че INCOTERMS са извънредно важни за реализацията на договорът за покупко-продажба, голяма част от проблемите,  които може да възникнат при такъв договор изобщо не се разглеждат, например, предаването на правото на владеене, други права на собственост, нарушаване на договореностите и последствията от такива нарушения, както и освобождаване от отговорност при дадени положения (ситуации). Следва да се отбележи, че INCOTERMS не са предназначени да заменят условията на договора, които са нужни за целия договор за покупко-продажба, било посредством включването на обичайните нормативно-правни условия или пък специфично уговорени условия.
INCOTERMS изобщо не се занимава с последствията от нарушаване на договора и каквото и да е освобождаване от отговорност поради различни пречки. Тези въпроси трябва да бъдат решени от други условия в договора за покупко- продажба и съответните закони.
INCOTERMS поначало е предназначен за използване главно в случаите, където стоките се продават за доставка през национални граници: следователно, това са  международни търговски термини. INCOTERMS на практика често се включват и в договори за продажба на стоки и на чисто вътрешните пазари. В тези случаи, когато се  използуват INCOTERMS, клаузите A 2 и Б 2 и всяко друго условие, касаещо износ и внос, разбира се , стават излишни.
2. ЗАЩО INCOTERMS  се ПРЕРАЗГЛЕЖДА?
Основната причина за последователните редакции на INCOTERMS е необходимостта от адаптирането им към съвременната търговска практика . Така, в редакцията от 1980 е въведен терминът "Франко превозвача"  (сега FCA) предназначен да обслужва честите случаи, когато пунктът за получаване на стоката  в морска търговия вече не е традиционният пункт FOB - (ФРАНКО БОРД -уговорено пристанище на натоварване), а по-скоро  пункт на суша, преди натоварване на кораба, където стоките се поставят в контейнер за последващ транспорт по море или в комбинация с различни транспортни средства (така нареченият смесен или мултимодален транспорт)
По-нататък, в редакцията от 1990 на INCOTERMS, клаузите отнасящи се  за задължението на продавачът да предостави доказателство за доставката, позволяват заменяне на книжната документация с електронно потвърждение чрез EDI - съобщенията, при положение, че страните по-рано са се договорили да комуникират електронно. Излишно е да се споменава че, постоянно са полагат усилия  за подобряване на средствата за комуникация съставящи и представящи INCOTERMS, с цел улесняване тяхната практическа реализация.
3. INCOTERMS  2000
За процесът на редакция, който трае около два години, ICC (Международната търговска  камара) прави всичко възможно за да привлече за становища и отзиви за последващи проекти, широк кръг от търговци в цял свят, представляващи различни сектори на националните търговски камари, чрез които Международната търговска  камара (ICC) работи. Действително, удоволствие е да се види,  че този начин за редакция получи и привлече много повече реакция сред потребители от цял,  в сравнение с  предишните редактирания на INCOTERMS. Резултатът от този диалог е INCOTERMS 2000, версия която в сравнение с INCOTERMS 1990 може да изглежда че постига малко промени. Разбираемо е,  че INCOTERMS сега се радва на световно признание и затова Международната търговска камара (ICC) реши да укрепва това признание и да избягва промени заради самите изменения. От друга страна, бяха положени сериозни усилия да се осигурят ясни и точни формулировки, използувани в INCOTERMS 2000 които по-пълно да отразяват търговската практика. Освен това , значителни промени са направени в два области :
·                     митническото изчистване и плащане на митните задължения по термините FAS и DEQ ,
·                     задължения по товаренето и разтоварването по термина FCA .
Всичко изменения, дали значителни или формални, са създадени на базата на щателно проучване сред потребителите на INCOTERMS. Особено внимание е отделено към запитванията, получени от Групата експерти на INCOTERMS от 1990 , организирана като допълнителна служба за потребителите на INCOTERMS.
4. ВКЛЮЧВАНЕ НА INCOTERMS  В ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО - ПРОДАЖБА
Предвид промените, които са правени от време на време в INCOTERMS, важно е да се гарантира, че във всеки случай, когато страните предвиждат да включат INCOTERMS в свой договор за покупко-продажба, винаги да се прави изрична препратка към текущата версия на INCOTERMS . Това лесно може да бъде недогледано или пропуснато, когато, например се прави препратка към по-ранна версия в стандартен договор или в бланките за поръчка използувани от търговците. Липсата на препратка към текущата версия може да доведе до разногласия, относно това дали страните са смятали да включат тази или по-ранна версия,  като част от своя договор. Търговците желаещи да използуват INCOTERMS 2000 ясно трябва да посочат, че техният договор за покупко-продажба е под разпоредбите на "INCOTERMS 2000".
5. СТРУКТУРА НА INCOTERMS
В INCOTERMS 1990, за леснота и разбиране, термините са групирани в четири съществено различни категории; именно започващи с терминът където продавачът само предоставя наличната стока на купувачът на собствената територия на продавачът ("E" - термин - EX WORKS), следвани от втората група където продавачът е задължен да достави стоката на превозвача, определен от купувачът ( "F" - термините FCA, FAS и FOB ), следвани от "C" - термините, в съответствие с които продавачът трябва (длъжен е) да сключи договор за превоз (транспорт), но без да поема рискът от загуба или повреда на стоката или допълнителни разходи - дължащи се на събития случили се след разтоварване и експедиране ( CFR, CIF, CPT и CIP ) и  накрая, "D" - термини с които продавачът се задължава да поеме всички разходи и рискове, нужни за доставката на стоките до местоназначението им ( DAF, DES, DEQ, DDU и DDP ).