English Начало Контакти

БАПИОТ и неговите членове в пресата

Веселин Йорданов - създателят на линията "Ролман"

За Веселин Йорданов се знае, че е единствения българин, правещ дизайна на разпознаваема международна марка, която се продава и извън територията на Балканския полуостров - "Ролман".

Този българин прекарва първите 10 години от живота си в Белгия, където работят родителите му, а през последните 15 години четири пъти е сменял местоживеенето си - Франция, Мароко, Канада, а сега и България.

За Веселин Йорданов чух за пръв път преди няколко години като за единствения българин, правещ дизайна на разпознаваема международна марка, която се продава и извън територията на Балканския полуостров - "Ролман". Нищо не е случайно - този българин прекарва първите 10 години от живота си в Белгия, където работят родителите му, а през последните 15 години четири пъти е сменял местоживеенето си - Франция, Мароко, Канада, а сега и България.

Чакам го във вино-бара на "Раковска" и крадешком хвърлям поглед към подгъва на блузата си - в едно друго интервю друг дизайнер ми обясни, че точно по подгъва си личи качественото. Веселин идва облечен в небрежна, но суперстилна бяла риза и джинси. Веднага разбирам избора му на мястото - то съвпада със собственото му излъчване - елегантно, без да е претенциозно, с определен шик. Още с подаването на ръка ми заговаря на ти и така ми отваря вратите за по-лични въпроси.

В телеграфен вид биографията му изглежда така: учил е в Меката на модата - престижния френски институт "Ес мод интернационал" в Париж. На финалното ревю е определен от журито като най-добрия и получава практика при един от големите майстори на костюма - Франческо Смалто. Работи в една от най-старите модни къщи на Париж - на мадам Гре, като асистент на креативния директор и отговаря за мъжката мода за Япония. След това е креативен директор на студиото на Лойд Клайн. У нас освен за "Ролман" работи и като дизайнер на мъжката линия на "Капаска" и като стилист на българското издание на "Брава каза".

Обяснява попадането си все на привлекателни работни места не само с таланта си, а и с немаловажния факт, че като всяко престижно училище модният институт в Париж има асоциация, която се грижи за реализирането на учениците си. Точно така се свързва с г-н Ролман - представител на една от най-старите германски шивашки фамилии с почти 40 години опит в производството за големите немски марки, сред които и "Хуго Бос". Преди 9 години с марката "Ролман" се слага началото на креативната дейност на компанията. И именно Веселин поставя това начало - той е първият дизайнер на "Ролман" и на него е поверено създаването на моделите и концепцията на линията. Компанията има производство и в България - в Гоце Делчев, като по думите му заводът приличал на марсиански кораб, кацнал насред полето.

Срещата с "Ролман" става, когато той е на път за Канада, където се готви да се установи. Решава да раздели времето си на две и постоянно пътува. Накрая все пак избира да остане тук и за първи път се задържа за по-дълго на едно място.

И при него се е получило като с много мои приятели - първо си идва за малко, после за повече, после остава. Увличат го средата, амбициите и плановете. Той на свой ред увлича останалите с идеите и ентусиазма си, просто така, без да държи да се налага и без да прави някакви специални усилия. Няма да е пресилено, ако кажем, че създава среда и оформя вкусове. Твърди, че у нас усеща, че се случва нещо и че той също е част от хората, които провокират процеси. Един от начините за това е преподавателската му работа в специалност "Мода" в Художествената академия. Радва се, че с помощта на екип от няколко преподаватели в академията вече е завършил първия наистина обещаващ випуск, доказан с ревю и няколко фотосесии в наши добри списания. „В България нямаше никакво обучение за млади дизайнери, алтернативни за интернационалния пазар. Тази година нашите 18 бакалаври направиха истински бум. Малкото, което им липсва да са на нивото на техните връстници от Лондон и Париж, е практиката. У нас няма къде да се чиракува", казва Веселин Йорданов.

Казва ми, че много по-лесно можеш да мотивираш човека, ако му покажеш, че и ти си минал по неговия път. Че трябва да промотираш хората, които са способни, защото малко говорим за тях и малко ги познаваме.

Любопитна подробност за него е, че е известен като дизайнер на мъжко облекло, но всъщност в началото е искал да се занимава с дамска мода. „Мислех, че мъжката мода е много по-скучна. Оказа се, че не е така. В края на 90-те години нещата много се промениха. Мъжката мода пое по съвсем друг път. Много е лесно да направиш една дамска дреха да изглежда различна, по-трудно е да го постигнеш при мъжете. Трябва да си много умерен, много внимателен с детайли, линия. В мъжката мода се отделя много повече внимание на кройката и качеството. Една жена може да направи компромис с това, стига да има нещо ефектно в дрехата", обяснява дизайнерът.

Споделя общоприетото мнение, че мъжете са по-добри в този бранш - вероятно защото не са много обременени със семейството. „Мъжът е силният на деня, колкото и прозаично да звучи това. Жените, които имат въображение и чувствителност, го имат повече от мъжете, но мъжът е по-свободен и амбициозен. Обикновено жените над 35 са по-продуктивни - вече са нагласили някак живота си. Те са и по-добри организатори."

Питам го защо с някои редки изключения все още няма разпознаваеми български марки. „Вече има хора, които са способни, но може би не са готови технически. Да си креативен не е само да имаш фантазия и да рисуваш. Първо трябва да имаш чувствителност, след това да можеш да виждаш нещата, да имаш подготовката да знаеш какво да гледаш. Ако минеш през училище, ще съкратиш пътя на грешките, но досега в България нямаше такова учебно заведение. С малко повече желание от производителите може да се получи - те трябва да разберат, че е добре да наемат професионалисти за дизайнери, а не роднини."

По думите му разпознаваемата и престижна марка се оказва най-важна за мъжа при избора на дреха. „Един мъж не е откривател за разлика от жената. Тя ходи, търси, за нея няма такова значение от кой магазин купува, тя рови, за да открива. Мъжът пък не отива в магазин без репутация или в магазин, за който не е чувал. Рядко пазарува сам, обикновено го прави със съпруга или приятелка."

По негови наблюдения българските мъже не купуват дрехи за свободното си време, защото смятат, че тогава могат да си износят нещата отпреди 10 години. Така се получава странно несъответствие - мъжът изглежда добре на работа, но зле през уикенда. Има и друг парадокс - липсата на средства води до непретенциозност, а трябва да е обратното - когато нямаш много пари, трябва да си по-взискателен, смята дизайнерът.

Питам го как се разви пазарът за тези 15 години "моден" преход у нас. „Преди 7 години с "Ролман" продавахме 300 костюма годишно, сега са 5000. Тогава беше трудно за хората, които носят пясъчна коприна в зелено и лилаво и двуредно сако, което се разкопчаваше и се вееше, да разберат, че трябва да имат адекватни костюми. Проведохме един вид възпитателна дейност и сега това ни се връща - мъжете имат повече информация, може би и защото повече пътуват. Не желаят в Европа да се чувстват като от провинцията и затова подбират внимателно дрехите си."

Основният белег, по който един мъж може да познае качествения костюм, е добрата линия. Важно е и дали усещането от докосването на плата му е приятно. При избор на цвета съобразяването е с тена на кожата и цвета на косата. За русите мъже цветовете са бежово, кафяво, масленозелено. За чернокосите и тези с повече сива коса подходящите тонове са синьо, сиво и черно.

За 2006 г. Веселин Йорданов предвижда много цвят - розово, бледолилаво, морскосиньо, морскозелено, жълто, което ще бъде в райето, в аксесоарите, ризите и вратовръзките. Райето остава на мода, но по-дребно, карето също. Силуетът ще е отново много прибран, с намалено рамо, панталоните са с гладка предница, костюмите с две копчета, с леко издължен и разширен ревер. Сакото ще заема много голяма част от мъжкия гардероб. Дрехите трябва да изглеждат носени - т.нар. винтидж лук отново ще е актуален.

Понеже съм била свидетел на множество арт инсталации, наречени модни колекции, питам къде е границата между артистичното и практичното в дизайна. „Модата е социално явление и е отражение на всичко, което се случва. Изработването на една колекция трябва да е съобразено с търсенето и с това, за което е готов клиентът. Дизайнерът прави неща, които служат на хората. Артистът може да прави неща просто защото така е решил сутринта, като е станал - може да се харесва само на мен и на още един човек."

Отговорът на всичките ми екзистенциални въпроси се свежда само до три изречения. „Харесвам живота си. Виждам модата навсякъде около себе си, във всеки един момент. Това, с което най-много се гордея, е, че помагам на младите."

АНТОАНЕТА БАЕВА
в. Дневник