П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
От сружение с нестопанска цел
„ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ОБЛЕКЛО И ТЕКСТИЛ” (БАПИОТ), със седалище и адрес на упровление: гр. София, ул. „Драган Цанков” №36,представлявано от председателя на управителния съвет ВАЛЕРИЯ СТОЯНОВА ЖЕКОВА
ОТНОСНО: Промени в тудовото и осигурителното законодателство
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
В БАПИОТ членуват 143 търговски дружества – работодатели в конфекционния и текстилния бранш. Световната финансово-икономическа криза безспорно се отрази на всички отрасли в страната и крайно негативно в конфекционния и текстилен бранш, в който са заети 130 000 работници и служители. За оцеляване на дружествата в бранша, което е от значение както за икономиката на страната, така и за гарантирането на трудовата заетост работодателите-членове на асоциацията предложиха редица законодателни промени, включително и в областта на трудовото и осигурително законоделство. Тези предложения се обсъждат вече няколко месеца и бяха обобщени в решение на общото събрание на БАПИОТ, проведено на 24.01.2010 г. Предложенията ни за промени в трудовото и осигурително законодателство са следните:
1. Да отпадне предвиденото в чл. 40, ал. 4 от КСО задължение на работодателя да заплаща за своя сметка възнаграждение за първия ден на временната неработоспособност.
Мотиви: За целия период на действие на трудовия договор, работодателят заплаща своята част от предвидената осигурителна вноска за случаите на временна неработоспособност, поради което за всички дни на неработоспособността, обезщетението следва да бъде заплатено от бюджета на ДОО. Напълно несправедливо е работодателят да се натоварва и със заплащането на възнаграждение за първия ден от неработоспособността, още повече че през този ден работникът не е престирал труд и не е създал продукт.
Да отпадне предвиденото в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО задължение на работодателя да заплаща здравноосигурителна вноска върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, за периодите на временна неработоспособност.
Мотиви: Несправедливо е работодателят да се натоварва със заплащането на осигурителни вноски за периоди , през които работникът не престира труд и не създава продукт. Освен това размерът на тези осигурителни вноски е неоправдано завишен , тъй като се изчисляват на база минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, а той сериозно надвишава минималните осигурителни прагове за бранша.
2. Да отпадне задължението на работодателя да заплаща възнаграждение за платен годишен отпуск, за времето през което работничката е ползвала отпуск по чл. 164 и чл. 167а от КТ за отглеждане на дете до 2 годишна, съответно до 8 годишна възраст.
Мотиви: Платеният годишен отпуск е отпуск, който се предоставя на работника или служителя заради участието му в трудовия процес , за да може да си почине и да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. Поради това е недопустимо работодателят да се натоварва със социалните функции на държавата, която би следвало да поеме заплащането на тези възнаграждения.
3. Да отпадне предвиденото в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията за работната заплата допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Мотиви: Това възнаграждение е свързано с механично натрупан трудов стаж по определена квалификация и по никакъв начин не отразява действителния принос на работника и качеството на създадения от него продукт, тъй като натрупания професионален опит не е гаранция за качествена работа. Ако работодателят иска да стимулира добросъвестната и качествена работа, за него не съществува пречка да увеличи трудовото възнаграждение на работника независимо от трудовия му стаж.
Мотиви: Правото на работника да получава обезщетение за безработица в случаите когато трудовият договор е прекратен по желание на работника, с негово съгласие или поради виновното му поведение не го стимулира да полага труд и да изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, още повече че така се натоварва бюджета за сметка на безработните лица, трудовите правоотношения с които са прекратени по инициатива на работодателя без тяхно виновно поведение. В тази връзка абсурдно е правото на дисциплинарно уволнения работник да получава обезщетение за безработица, т.е. облага от държавата, вместо санкция за виновното си неправомерно поведение.
5. Да бъде променен текста на чл. 54д, ал. 5 от КСО в смисъл, че правото на парично обезщетение за безработица не се възстановява в случаите, когато безработното лице е започнало да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО и впоследствие е прекратило това правоотношение по свое желание, съгласие или поради виновно поведение.
Мотиви: Действащата разпоредба на чл. 54д, ал. 5 от КСО дава възможност на недобросъвестните безработни лица, когато по време на получаване на обезщетението за безработица сключат трудов договор, да го прекратят след непродължителен период от време и да възстановят правото си на обезщетение за безработица. Считаме тази регламентация за неправилна по мотивите, които сме изложили в т. 4.
6. Да бъде променен текста на чл. 94, ал. от КСО в смисъл, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат без да е необходимо прекратяване на осигуряването.
Мотиви: На практика при действащата разпоредба, за да бъде отпусната пенсия е достатъчно осигуряването да се прекрати само за един работен ден. Ако лицето ще продължи да изпълнява досегашната си работа и след пенсионирането, например по трудов договор или договор за управление, това изискване на кодекса създава безсмислени и скъпо струващи затруднения. Така при договора за управление, прекратяването на осигуряването изисква свикване и провеждане поне на две общи събрания, вписване промените в Търговския регистър, промяна на банкови спесимени и др., което е свързано с много време и средства. Освен това, дори и за един ден новоизбраният орган за управление с действията си може да увреди сериозно интересите на дружеството.
7. Работещите пенсионери (с отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст) да се осигуряват на минималните осигурителни прагове за заеманите длъжности, а не върху размера на получаваното възнаграждение, ако то надвишава прага.
Мотиви: Съгласно действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, работещите пенсионери с отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст имат право на увеличение на пенсията си с не повече от 3% за всяка година придобит осигурителен стаж, независимо от сумите върху които се осигуряват. Това натоварва не само работниците, но и работодателите с плащането на неоправдани осигурителни вноски, които не намират съответно отражение в размера на пенсиите.
Работещите пенсионери с отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст, които получават нормативно определения таван на пенсиите да не се осигуряват.
Мотиви: Съгласно нормативните изисквания тези лица не могат да получат, каквото и да е увеличение на пенсиите си поради съществуващото ограничение, независимо, че се осигуряват. Това натоварва не само работниците, но и работодателите с плащането на неоправдани осигурителни вноски, които не намират никакво отражение в размера на пенсиите.
8. Предлагаме да отпадне изцяло чл.222 от КТ.
Мотиви: Ежемесечно работодателят заплаща осигурителна вноска за фонд „Безработица”, за да може при необходимост, произтичаща от икономически, демографски или други, независещи от него условия да се възползва от този фонд и да съкрати щата или да закрие част от предприятието без да го ликвидира изцяло и същевременно работника да бъде обезщетен за разумен срок и в разумен размер, така, че да бъде стимулиран да търси работа по специалността или възможност за преквалификация и последваща реализация на пазара на труда.
Съгласно настоящата регламентация работодателят осигурява ежемесечно работника за „безработица”. Ако обаче икономическите условия принудят работодателя да извърши неотложни съкращения той е длъжен да изплати: едномесечно брутно възнаграждение за неспазено предизвестие; едномесечно брутно възнаграждение в случай, че работникът не си е намерил работа, (а той често „не си е намерил работа”); след това работникът се регистрира в Агенцията по заетостта като безработен и започва да получава от фонд „Безработица” обезщетения за период от 4 до 12 месеца. В много от случаите през този период (5 до 13 месеца общо) работникът полага труд нелегално в „сивия” сектор, не желае да бъде легализиран труда му, за да може да получава освен необлагаемото трудово възнаграждение и полагащото му се обезщетение. Това демотивира работника да излезе на „светло” и да си търси бърза реализация в „светлия” сектор, а в същото време допълнително натоварва и без това притеснения и поставен в затруднено положение работодател.
Ако в чл.54б, ал.3 от КСО бъде прецизиран кръга на имащите право да се ползват от обезщетенията за безработица и сроковете на ползване, както и ако бъде отменена възможността да се възстановява правото за изплащане на парично обезщетение по чл.54д, ал. 5 от КСО, във фонд „Безработица” ще остават достатъчно средства, за изплащане на посочените по-горе двумесечни обезщетения.
Предвиденото в чл.222 ал.2 КТ обезщетение е със социален характер и необосновано се възлага на работодателя, вместо на държавата.
Предвиденото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ има по-скоро характер на отблагодаряване за дългогодишна работа, отколкото на обезщетение. Поради това работодателят би следвало сам да прецени дали да изплати това „обезщетение” и в какъв размер съобразно конкретния принос на работника и финансовите възможности на предприятието.
Председател на УС на БАПИОТ :
Валерия Жекова