Анализи

Анализ: Българската индустрия за облекло и текстил през 2005 година

1.- Обща икономическа среда и развитие на индустрията за облекло и текстил през 2005 година.

Българската икономика продължи стабилния си растеж и през 2005 година. Според официалната статистика брутният национален продукт е нараснал с 5,5% през 2005г. Промишлеността остава най-динамичния генератор на добавена стойност, с най-висок ръст от 7,3%. Секторът дава 30,4% от добавената стойност в икономиката.

Инфлацията, най-висока за последните пет години, е 6,5% за периода януари - декември 2005. Безработицата отново спада и достига 10,1% на годишна база за 2005 година.

Международната търговия запазва високите темпове на растеж (+23.1% за 2005 г), като ръстът във вноса продължава да надминава ръста в износа, което увеличава отрицателния търговски баланс.  Преките чуждестранни инвестиции за 2005 година, по предварителни данни са около 1789 милиона Евро,  много по-малко от предходната година.

През 2005 година българската индустрия произвеждаща облекло и текстил запази производството и износът от 2004 година, което на фона на либерализацията на международната търговия с облекло и текстил и покачването на разходите за производство може да се счита за значителен успех.  Секторът продължава да бъде изключително експортно ориентиран (1,7 милиарда Евро износ през 2005 г.) и поддържа положителен търговски баланс, но отново се наблюдава намаляване на делът на този сектор  в общия износ на страната (17,9% за 2005 година; 21,1% за 2004 година). Износът на текстил и облекло все още представлява около 1/3 от общия износ на България за ЕС.                 

2.- Развитие на производството на текстил и облекло

2.1. Индекси на производство

Индексът на производството на текстил през декември 2005 г беше 203.8 (2000 = 100), в сравнение с 205 за декември 2004. Индексът на производство на облекло е нараснал от 196 до 200.3 декември 2004 / декемри 2005. Това показва, че през 2005 година индустрията е успяла да запази производствената си активност.

2.2.      Посоки на развитие на бизнеса

Според Националния статистически институт през 2005 година 60,8% от общия оборот са били от износ, а останалите от продажби на местния пазар. За съжаление нямаме данни за това съотношение конкретно в бранша облекло и текстил, но със сигурност делът на износа за сектора е  по-голям отколкото средния за страната. Тъй като по-голямата част от фирмите работят на ишлеме можем да считаме, че влиянието на износа върху икономическата активност на сектора е дори още по-голямо. В производството на облекло съществува голям потенциал за увеличаване на печалбата чрез разработване и износ на собствен продукт вместо работа на ишлеме и чрез налагане на собствена марка на българския пазар. Много от фирмите вече работят в тази посока и могат да се похвалят с успех.

Средната производителност на труда в България е твърде ниска - около 31,8% от производителността на труда в ЕС. Според експертни оценки благодарение на инвестициите в нова техника и технологии производителността на труда в облеклото и текстила нараства, но същото се отнася и за работната заплата. Тъй като възложителите на работа на ишлеме търсят цени на доставка на базата на единица време необходимо за изработка на дадено изделие, всеки производител трябва целенасочено да работи за повишаване на своята производителност, за да остане конкурентноспособен на все по-отварящия се европейски пазар.

3.- Фактори влияещи върху производството на текстил и облекло

3.1. Търсене на вътрешния пазар

Увеличаването на продажбите на вътрешния пазар продължава да е голямо. Индексът на продажбите на облекло, текстил и кожени артикули на крайни потребители е нарастнал от 161 през декември 2004 (2000 = 100) до 215.7 през декември 2005. Особено голямо увеличение се наблюдава примъжките сака, следвани от мъжките панталони и дамски рокли, поли и панталони. Вътрешният пазар на облекло се характеризира с малки магазинчета, предимно семеен бизнес. Вече има и малки вериги магазини, предлагащи местни марки в големите градове.

3.2. Внос - износ

Общият износ на текстил и облекло на България през 2005 година (глави 50-63 от митническата тарифа) достигна 99.2% от експорта през 2004. На фона на либерализирането на световната търговия с облекло и текстил и засилената конкуренция от Китай и други азиатски страни това може да се счита за успех. В парично изражение износът достигна 1 669 милиона Евро.

Износът на текстил бележи ръст от 4% и възлиза на 245 милиона Евро или 15% от общия износ на текстил и облекло. Най-голям ръст в текстила отбелязват следните глави по митническа тарифа: 51 - вълна и вълнени тъкани  27% ръст; 59 - импрегнирани, промазани, покрити и ламинирани тъкани - 22% ръст; 56 и 58 съответно "вата, филц и нетъкан текстил" и "специални тъкани, тъфтинг, дантели, гоблени, пасмантерия" - 21% ръст.

Износът на облекло (глави 61-63 от митническата тарифа) е намалял с 2%. Износът на "облекла и допълнения за облекла от трикотаж" - глава 61 и на "други конфекционирани текстилни артикули"-глава 63 по митническата тарифа значително е намалял, а износът на глава 62 - "облекла и допълнения за облеклата различни от трикотажните" се е увеличил с3 %.

82.7% от българския износ на текстил и облекло е за страните от Европейския съюз. Наблюдава се  малък ръст в стойността на износа на текстил и облекло за ЕС +2% в сравнение с предходната година.

Износът за втория и третия (след ЕС) външни пазари на български текстил и облекло значително е намалял. Износът за САЩ е намалял с 37%. Така САЩ става третият по големина експортен пазар на България. Такъв спад се наблюдава за втора поредна година. Относителния дял на Северно Американския пазар в българския износ значително е намалял. 

На второ място като експортен пазар излиза Турция, износът за която обаче също бележи значителен спад от-18%. Четвъртият по големина чужда пазар на българско облекло и текстил е Румъния със стойност на износа почти 46 милиона Евро и ръст от 61%. За съжаление трябва да се отбележи, че този ръст се дължи до голяма степен на това, че големи европейски фирми организират производството си в Румъния откъдето възлагат поръчки на ишлеме в България. Швейцария и Българските свободни зони са на пето и шесто място и двете бележат ръст от 30%.

От страните в Европейския съюз нашите най-големи пазари са следните:

Германия е отново основният ни пазар за конфекция, а Гърция за трикотаж. По-голямата част от износа за Гърция е от глава 61 - трикотажни облекла и спадът в износа ни за Гърция, кореспондира на общия спад от 7% в тази категория облекла.  Значителен ръст в сравнение с 2004 година бележи износът за следните европейски пазари: Финландия - почти 100%; Полша +31%; Швеция +18%. Други пазари, които са с потенциал за развитие са следните: Хърватска + 84%; Русия + 78% и Украйна +55%.

Износ на облекло (глави 61 и 62 от митническата тарифа) - 2005г.

Общия внос в България на текстил и облекло през 2005 година възлиза на 1 358  милиона Евро. Страната запазва значителния положителен външнотърговски баланс от 311 милиона Евро. Традиционно най-голямото перо във вноса (72,4%) са текстилните суровини, платове и спомагателни материали, които се внасят за дообработка на ишлеме. Както обикновено основната част от вноса е от страните в ЕС, от където са по-голямата част от възложителите за работа на ишлеме. Вносът на текстил в сравнение с 2004 година е нараснал с 1%, а на облекло е намалял с 6%.

Намаляването на вноса на облекло в България  и увеличаването на продажбите на облекло на българскя пазар показват, че делът на българските производители на облекло в продажбите на местния пазар нараства.

Делът на вноса на текстил и облекло от Китай в България нараства от 3 на 4% през 2005 година, като вносът на облекло расте малко по-бързо от вносът на текстил. Готовите облекла са около 50% от вноса от Китай, другите 50% са текстилни суровини и материали.

3.3. Цени

Производствените цени в различните под-сектори имат различно поведение:

• o Производствените цени на текстила леко спадат: индекс 98.6 % при 2004=100
• o Производствените цени на трикотажните изделия, са почти същите със съвсем слабо увеличение: индек 100.8 % при 2004=100
• o Производствените цени на облеклата различни от трикотажните се покачват: индекс 104.3% % при 2004=100

Производствените цени в сектора облекло и текстил имат един от най-ниските темпове на растеж в сравнение с другите производства в България. В сектора има голяма конкуренция, между предимно малки и средни предприятия, която поддържа производствените цени ниски. В много случай малките фирми работят почти на загуба, борят се с нелоялната конкуренция от сивата икономика и  трудно успяват да задържат конкурентни цените си.  

4.- Други характеристики на сектора текстил и облекло през 2005 година

4.1. Заетост  

Средният брой заети в сектора през 2005 година е бил 177 155, което е с -7% по-малко от предходната година. Броят на заетите в производството на облекло е намалял с 3%, а в производството на текстил с 21%. Заетите в производството на облекло представляват 81% от общия брой на заетите в сектора

Над 65% от заетите са в малки и средни предприятия с персонал до 250 човека.

Общия тренд на нарастване на заетостта в сектора от последните няколко години беше прекъснат през 2005 година. Намаляването на заетостта в сектора се дължи до голяма степен на увеличаване производителността на труда и на липса на свободна работна ръка, която желае да работи в този сектор. Производството на текстил  и облекло се оказа сектор, който е непривлекателен на пазара на труда и става все по-конкурентен за работодателите.

4.2. Заплащане на труда

Безработицата според НСИ е 10,1%, но голяма част от безработните предпочитат да останат такива и да получават помощи от държавата, вместо да работят за сравнително ниска заплата. Поради това очакванията са, че наблюдаваният през 2005 година 10% ръст на заплатите в сектора ще продължи и през 2006 година. Според данни на НСИ средната работна заплата в сектора текстил и облекло през 2005 година е била 205.6 лева.

4.3. Инвестиции 

Необходимостта от инвестиции в сектора е все още много голяма.

Преките чуждестранни инвестиции в производството на облекло и текстил за периода 2000 - 2004 година възлизат на 316 милиона USD  или общо 4.5% от преките чуждестранни инвестиции в страната. Основна част от преките чуждестранни инвестиции в страна са направени от много малко чуждестранни фирми.