Специални оферти

НАРЕДБА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕТО И НАИМЕНОВАНИЯТА НА ТЕКСТИЛНИТЕ ПРОДУКТИ

 

 

В сила от 10.06.2006 г.

 

Обн. ДВ. бр.44 от 30 Май 2006г.

Раздел I.

Общи разпоредби

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. изискванията за етикетиране на текстилните продукти;

2. изискванията към наименованията на текстилните продукти;

3. методите за количествен анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от влакна.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за текстилни продукти, пускани на пазара преди или по време на промишлената им обработка, както и във всеки етап на разпространението им.

(2) Наредбата се прилага и за:

1. продукти със съдържание на текстилни влакна не по-малко от 80 на сто от общата маса;

2. покривни материи за мебели, слънчобрани и дъждобрани, съдържащи не по-малко от 80 на сто текстилни компоненти;

3. текстилните части на многопластови подови настилки, дюшеци, матраци, продукти за къмпинг и топли подплати за обувни изделия и ръкавици, когато тези части или подплати съставляват не по-малко от 80 на сто от масата на комплектувания продукт;

4. текстилни изделия, включени в други продукти и съставляващи неотделима част от тях, когато техният състав е посочен.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Наредбата не се прилага за текстилни продукти, които:

1. са предназначени за износ за трети страни;

2. се въвеждат в държави - членки на Европейския съюз, под митнически контрол за транзитни цели;

3. са внесени от трети страни и са поставени под режим "активно усъвършенстване";

4. се изработват по подизпълнителски договор от лица, работещи надомно, или от несвързани юридически лица, произвеждащи продуктите от материали, доставени, без да се прехвърля срещу заплащане собствеността върху тях.

Чл. 3. (1) Разрешава се пускане на пазара само на текстилни продукти, които отговарят на изискванията на наредбата.

(2) Лицата, които пускат текстилни продукти на пазара, трябва да ги етикетират съгласно изискванията на наредбата.

(3) Лицата по ал. 2 трябва да осигурят съответствието на информацията, давана чрез етикетирането, с изискванията на наредбата по отношение на наименованията и описанието на продуктите.

(4) Търговците трябва да продават само текстилните продукти, етикетирани в съответствие с изискванията на наредбата.

Раздел II.

Изисквания към наименованията на текстилните продукти

Чл. 4. (1) При етикетиране на текстилни продукти трябва да се ползват само наименованията на текстилни влакна, определени в приложение № 1.

(2) На всяко наименование на текстилно влакно трябва да съответства описанието, посочено в приложение № 1.

(3) Наименованията от приложение № 1 не могат да бъдат използвани като наименование на друго влакно, като прилагателно или като корен на дума в наименованието на друго влакно на какъвто и да е език.

(4) Думата "коприна" не може да се използва за означаване на вида или за друго специфично представяне на прежди от текстилни влакна.

Чл. 5. (1) За състава на текстилен продукт не могат да се ползват означения като "100 %", "чист" или "само от" и подобни на тях, ако продуктът не е съставен изключително от посоченото влакно.

(2) Текстилен продукт може да съдържа най-много до 2 на сто от масата си друг вид влакна (примеси), при условие че това количество съществува по технически причини и не е добавено съгласно установената практика за производство.

(3) За текстилни продукти, преминали през процес на кардиране, се допуска съдържание на примесите по ал. 2 до 5 на сто.

Чл. 6. При етикетиране на текстилен продукт, съставен от две или повече влакна, едно от които съставлява най-малко 85 на сто от общата маса, трябва да се обозначава:

1. наименованието на това влакно, последвано от неговото процентно съдържание от общата маса, или

2. наименованието на това влакно, последвано от думите "85 % минимум", или

3. пълното процентно съдържание на продукта.

Чл. 7. (1) При етикетиране на текстилен продукт, съставен от две или повече влакна, когато никое от тях не достига 85 на сто от общата маса, трябва да се обозначава наименованието и процентното съдържание от масата най-малко на две от основните влакна в продукта, последвано от наименованията на другите съставни влакна в низходящ ред по маса, със или без тяхното процентно съдържание спрямо масата.

(2) Влакна, които поотделно съставляват по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта, могат да бъдат обозначени общо с наименованието "други влакна", последвано от цялото процентно съдържание спрямо масата.

(3) Когато наименованието на влакно, което съставлява по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта, е точно определено, се обозначава пълното процентно съдържание на състава на продукта.

Чл. 8. (1) При етикетиране вълнен продукт може да се означи като "необработена вълна", когато е съставен изключително от влакна, които:

1. не са били включени предварително в състава на завършен продукт;

2. не са били подложени на плетене, предене и/или сплъстяване, освен ако това се изисква от производството на този продукт;

3. не са били повредени в процеса на производство или употреба.

(2) Означението "необработена вълна" може да се използва за обозначаване на вълна, съдържаща се в смес от влакна (влакнеста смес), когато:

1. цялото съдържание на вълна в сместа отговаря на изискванията на ал. 1;

2. съдържанието на вълната в сместа е не по-малко от 25 на сто от общата маса на сместа;

3. в случай на кардна смес вълната е примесена само с още едно друго влакно.

(3) В случаите по ал. 2 при етикетиране трябва да се посочва пълното процентно съдържание на влакната в състава на продукта.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 съдържанието на влакнести примеси, допуснато по технически причини, не може да е по-голямо от 0,3 на сто, включително за вълнени продукти, преминали процес на кардиране.

(5) В допълнение на означението по ал. 1 могат да се ползват и означенията по приложение № 1а при спазване изискванията на ал. 1 - 4.

Чл. 9. При етикетиране на продукти, имащи чиста памучна основа и чист ленен вътък, в които процентното съдържание на вътъка представлява не по-малко от 40 на сто от общата маса на неоразмерения плат, може да се ползва наименованието "памучно-ленена смес", придружено от уточнението "чиста памучна основа - чист ленен вътък".

Чл. 10. Наименованията "смеси от влакна" ("влакнести смеси") или "неспецифициран текстилен състав" може да се използват за продукти, чийто състав трудно може да се определи по време на производствения процес.

Чл. 11. (1) Когато текстилни продукти, предназначени за краен потребител, имат процентно съдържание на състава в съответствие с изискванията на чл. 6, 7, 9 и 10:

1. се допуска съдържание на примеси от други влакна до 2 на сто от общата маса на текстилния продукт, при положение че това съдържание се налага по технически причини и не е добавено съгласно установената практика за производство; за текстилни продукти, преминали през процес на кардиране, съдържанието на примеси от други влакна може да е до 5 на сто от общата маса на продуктите, без да се нарушава изискването на чл. 8, ал. 4;

2. се допуска производствено отклонение от 3 на сто между обявеното влакнено съдържание и процентното съдържание, получено от анализа, по отношение на общата маса на влакната, посочена на етикета; такова отклонение може да има и за влакна, които са описани в низходящ ред по отношение на масата, в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2, когато тяхното процентно съдържание не е означено, както и за влакна по чл. 8, ал. 2, т. 2.

(2) При анализа отклоненията се изчисляват поотделно. Общата маса, която трябва да се вземе предвид при изчисляване на отклоненията по ал. 1, т. 2, трябва да е масата на нишките на завършения продукт минус масата на всякакви чужди влакна, открити при прилагане на отклоненията по ал. 1, т. 1.

(3) Прибавянето на отклоненията по ал. 1 се допуска, когато при извършване на анализа се установи, че страничните влакна във връзка с отклоненията по ал. 1, т. 1 са от един и същ химичен тип с едно или няколко от влакната, посочени на етикета.

(4) Когато за отделни продукти производственият процес изисква по-високи отклонения от определените в ал. 1, при проверките по чл. 26 за съответствието на продукта може да се допусне прилагането на по-високи отклонения от определените в ал. 1 само в изключителни случаи и когато производителят е посочил предварително адекватни обяснения.

(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Комисията за защита на потребителите информира незабавно Европейската комисия за случаите по ал. 4.

Чл. 12. (1) Видими и разграничими влакна, използвани с декоративна цел, които не превишават 7 на сто от масата на крайния продукт, не се включват в състава на влакнената структура, определен съгласно изискванията на чл. 5 - 7, 9 - 11, при спазване изискванията на чл. 5, ал. 2 и 3, чл. 8, ал. 4 и чл. 11.

(2) Алинея 1 се прилага и за влакна, които се влагат за постигане на антистатичен ефект и които не превишават 2 на сто от масата на крайния продукт.

(3) За продукти по чл. 9 процентното съдържание по ал. 1 и 2 трябва да се изчислява поотделно за масата на основата и масата на вътъка.

Раздел III.

Етикетиране на текстилните продукти

Чл. 13. (1) Лицата, които пускат на пазара текстилни продукти за производствени или търговски цели, трябва да ги етикетират.

(2) Когато текстилните продукти не са предназначени за продажба на краен потребител или се доставят в изпълнение на обществена поръчка, етикетирането по ал. 1 може да бъде заменено или допълнено чрез информацията в търговската документация, придружаваща текстилните продукти.

Чл. 14. (1) Наименованията, описанията и съдържанието на текстилните влакна по чл. 4 - 11 и по приложение № 1 трябва ясно да се посочат в търговската документация. Използването на съкращения в договорите за продажба и фактурите не се допуска. Може да се използва автоматизиран код за обработка на информация, при условие че този код е обяснен в същия документ.

(2) Когато текстилните продукти се предлагат за продажба на потребител, наименованията, описанието и спецификатът на съдържанието на текстилните влакна по чл. 4 - 11 и в приложение № 1 трябва да се посочват с ясен, разбираем и еднакъв текст в рекламните, каталожните и търговските документи, на опаковките, етикетите и обозначенията.

(3) Когато се предоставят описания или информация, различни от определените в наредбата, те трябва да се дават отделно.

(4) Алинея 3 не се прилага за търговски марки и наименования на производители, които могат да се посочат непосредствено преди или след описанията, определени в наредбата.

(5) В случаите по ал. 4, когато търговска марка или наименование на производител, обозначени на текстилен продукт, който се предлага за продажба или е продаден на потребител, са наименования или съдържат като прилагателно или като корен на дума някое от наименованията, определени в приложение № 1, или наименование, което може да се обърка с тях, търговската марка или наименованието на производителя трябва непосредствено да се предхождат или последват от наименованията, описанията или данните за съдържанието на текстилни влакна, предвидени в чл. 4 - 11 и в приложение № 1, с ясен и четим текст.

Чл. 15. (1) За текстилни продукти, предлагани за продажба или продавани на краен потребител на територията на Република България, информацията, използвана за етикетиране и обозначаване по чл. 13 и 14, трябва да се предоставя и на български език.

(2) За макари, масури, чилета, кълбета или каквито и да са други малки количества прежди за шиене, кърпене и бродиране изискванията на ал. 1 се прилагат само за общия етикет върху опаковката или при представянето им.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато отделни артикули от текстилните продукти, определени в т. 18 от приложение № 2, са етикетирани, информацията може да е на който и да е език на държава - членка на Европейската общност.

Чл. 16. При етикетирането се допуска използване на описания и данни, различни от определените в чл. 4, 5 и 8, свързани с характеристиките на продукта, когато тези описания и данни са елемент на търговските практики.

Чл. 17. (1) Текстилни продукти, състоящи се от два или повече компонента с различно влакнесто съдържание, трябва да носят етикет, посочващ влакнестото съдържание на всеки компонент.

(2) Изискването на ал. 1 не е задължително за компоненти, съставляващи по-малко от 30 на сто от общата маса на продукта, без масата на основните подплати.

(3) Когато два или повече текстилни продукта имат едно и също влакнесто съдържание и обикновено образуват цялостен продукт, те трябва да носят само един етикет.

Чл. 18. (1) Етикетите на корсетните продукти трябва да съдържат информация за влакнестия им състав, включваща състава на целия продукт или състава на отделните части, както следва:

1. за сутиени - външния и вътрешния плат на чашките и гърба;

2. за корсети - предницата, гърба и страничните пристягащи елементи;

3. за корсети, комбинирани със сутиен - външния и вътрешния плат на чашките, предните и задните пристягащи елементи и страничните части.

(2) Етикетите на корсетни продукти, различни от тези по ал. 1, трябва да съдържат информация за влакнестия състав на целия продукт или за състава на отделните му части като цяло или поотделно. Такова етикетиране не е задължително за части, представляващи по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта.

(3) Когато различните компоненти на корсетните продукти носят отделни етикети, на всеки етикет трябва ясно да е обозначено за коя част на продукта се отнасят съответните данни.

Чл. 19. Влакнестият състав на щамповани платове трябва да се обозначи за целия продукт, като може да се обозначат поотделно съставът на основния плат и на щампованите части с ясно посочване наименованията на отделните компоненти.

Чл. 20. При етикетиране на бродирани платове трябва да се даде информация за влакнестия състав на целия продукт. Основният плат и преждата за бродерия може да се означават поотделно, но наименованията им трябва ясно да се посочват. Когато бродираните части съставляват по-малко от 10 на сто от повърхността на продукта, се посочва само съставът на основния плат.

Чл. 21. При етикетиране на прежди, състоящи се от сърцевина и покритие от различни влакна, предоставяни за продажба на потребителите, трябва да се даде информация за продукта като цяло. Съставът на сърцевината и покритието може да се означават поотделно, но наименованията им трябва ясно да се посочват.

Чл. 22. При етикетиране на кадифени и плюшени платове или на платове, наподобяващи кадифе или плюш, се дава информация за влакнестия състав на целия продукт. Когато лицевата и опаковата страна на такива платове се състоят от различни влакна, може да се даде поотделно обозначение за двете части, като се посочат наименованията им.

Чл. 23. При етикетиране на килими и текстилни подови настилки, чиято лицева и опакова страна се състоят от различни влакна, може да се дава информация само за състава на лицевата страна, чието наименование трябва да е ясно посочено.

Чл. 24. (1) В случаите на текстилни продукти съгласно приложение № 3 и намиращи се в който и да е от етапите, определени и в § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба, не се изисква задължително етикетиране или обозначение, включващо наименованието или състава им.

(2) Когато продукти, определени в приложение № 3, са етикетирани или обозначени, с което е дадена информация за наименование, състав, търговска марка или наименование на производител и която включва като име прилагателно или като корен на дума някое от наименованията, определени съгласно приложение № 1, или наименование, което може да се обърка с тях, прилагането на чл. 13 - 23 е задължително.

(3) Когато текстилни продукти, определени в приложение № 2, са от един вид и имат еднакъв състав, те могат да се предлагат за продажба заедно с общ етикет, съдържащ данни за състава съгласно изискванията на наредбата.

(4) Съставът на текстилни продукти, продавани на метър, трябва да се посочва само за предлаганите за продажба дължини или ролки.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 търговците трябва да осигурят възможност на крайния потребител да се запознава напълно самостоятелно със състава на продуктите.

Чл. 25. (1) За целите на етикетирането на всички текстилни продукти при определяне процентното съдържание на влакната съгласно чл. 5 - 11 не се включват:

1. нетекстилни части, кантове, етикети и отличителни знаци, ивици за обточване и гарнитури, които не са неделима част от продукта;

2. копчета и катарами, облечени с текстилна материя;

3. аксесоари, декорации, нееластични ленти, еластични конци и ленти, прибавени на специфични и точно определени места на продукта и за които се прилагат изискванията на чл. 12;

4. видими, разграничими влакна само за декоративни цели;

5. антистатични влакна.

(2) За целите на етикетиране на текстилни подови настилки и килими при определяне на процентното съдържание на влакната не се включват компонентите, различни от използваемата повърхност.

(3) За целите на етикетиране на платове за тапициране, пердета и завеси при определяне на процентното съдържание на влакната не се включват свързващи и запълващи основи и вътъци, които не формират използваемата/лицевата страна на плата.

(4) За целите на етикетиране на други текстилни продукти при определяне на процентното съдържание на влакната не се включват: платове, служещи за основа или подплата, подлепващи и подсилващи материали, междинни подплати, подложни канави, конци за шев и прикрепване, освен ако те заместват основата и/или вътъка на плата, пълнежи, които са обект на разпоредбата на чл. 17 и нямат изолационна функция, и подплати.

(5) Алинея 4 не се прилага за:

1. материали, които са основа или подплата на текстилни продукти и които служат за укрепване на лицевата част на текстилните продукти, в частност като одеяла и платове с две лица;

2. опаковата страна на кадифени или плюшени платове и подобни продукти.

(6) При определяне на процентното съдържание на влакната в текстилните продукти не се включват промазващи вещества, свързващи средства, апретури, подлепващи материали, колосващи вещества, импрегниращи продукти, допълнителни багрила и продукти за щамповане и други продукти за текстилна обработка. Тяхното количество трябва да е такова, че да не въвежда потребителя в заблуждение относно състава на текстилните продукти.

Раздел IV.

Методи за анализ и вземане на проби

Чл. 26. (1) Проверките за съответствие на състава на текстилните продукти с предоставената информация при тяхното етикетиране и представяне се осъществяват с методите за количествен анализ, определени във:

1. приложение № 5 - за двукомпонентни влакнести смеси;

2. приложение № 6 - за трикомпонентни влакнести смеси.

(2) За целите на ал. 1 процентното съдържание на влакната по чл. 5 - 11 се определя за сухата маса на всяко влакно, като се вземат предвид съответните допустими отклонения съгласно приложение № 4 след отстраняване на съставките по чл. 25.

(3) За подготовката на тестови проби и тестови образци се прилагат методите, определени в приложение № 5.

Чл. 27. Когато за количествен анализ на двукомпонентни смеси от влакна се ползват методи извън определените в приложение № 5, в протокола от изпитването задължително се посочват използваният метод, полученият резултат и степента на точност на използвания метод.

Чл. 28. В протоколите от изпитването на трикомпонентни смеси от влакна съгласно приложение № 6 задължително се посочват:

1. вариантът/ите, използван/и при анализа, методите, реактивите и коригиращите коефициенти;

2. всички предварителни обработки на влакната, определени в т. 1.6 от приложение № 6;

3. отделните резултати от измерванията и средноаритметичната стойност с точност до първия десетичен знак;

4. точността на метода за измерване за всеки компонент, определена съгласно таблицата в т. IV "Точност на методите" от приложение № 6, когато е възможно.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Текстилни продукти" са всички необработени, полуобработени, обработени, полуфабрични, фабрични, полуготови или готови продукти, които се състоят изключително от текстилни влакна, независимо от използваните процеси на смесване или съчетаване.

2. "Текстилно влакно" е единица материя, характеризираща се с гъвкавост, тънкост, високо съотношение на дължина към максимален напречен размер, което ги прави подходящи за влагане в производството на текстил; към тях се включват и гъвкави ленти и нишки, чиято видима широчина не надвишава 5 mm, включително ленти, отрязани от по-широки ленти, или нишки, произведени от материали, които се използват за производство на влакната, определени в т. 19 - 41 от приложение № 1 и подходящи за влагане в производство на текстил.

3. "Видима широчина" е широчината на ивицата или нишката, след като е сгъната, сплескана, пресована или усукана, или средната широчина, когато широчината не е стандартна.

4. "Подлепващи и подсилващи материали" са прежди или материали, прибавени на специфични или точно определени места на текстилни продукти, за да ги подсилят или да им дадат твърдост или дебелина.

5. "Метални влакна" са влакна, които се добавят в текстилен продукт с цел получаване на антистатичен ефект.

6. "Тестова проба" е проба с размери, подходящи за анализ, която се взема от цялата лабораторна партида, взета за анализ от партидата продукти по определен ред.

7. "Тестови образец" е частта от пробата, необходима, за да се получи индивидуален тестов резултат.

8. "Етикетиране" е нанасянето на необходимата информация по наредбата чрез отпечатване върху продукта или чрез използване на прилепен или прикрепен етикет.

9. "Изделия за еднократна употреба" са текстилни изделия, проектирани за еднократно използване или за ограничен период от време и чиято обичайна употреба изключва възможността за каквото и да е възстановяване за последваща употреба за същата или за подобна цел.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 12, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

§ 3. Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката, на нейните регионални структури и на звената за защита на потребителите към общинската администрация по реда на Закона за защита на потребителите.

§ 4. Наредбата въвежда разпоредбите на Директива 96/74/ЕИО (изм. с Директива 2004/34/ЕО, посл. изм. с Директива 2006/3/ЕО), Директива 96/73/ЕИО (изм. с Регламент/ЕО/ № 1882/2003, посл. изм с Директива 2006/2/ЕО) и Директива 73/44/ЕЕС.

§ 5. Наредбата влиза в сила от 10 юни 2006 г. с изключение на чл. 2, ал. 3, чл. 11, ал. 5 и чл. 15, ал. 3, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Приложение № 1 към чл. 4, 14 и § 1, т. 2

Наименование и описания на текстилните влакна

Наименование

Описание на влакната

1

2

3

1.

Вълна (wool)(1)

Влакно от руно на овца или

 

 

агне (Ovis aries)

2.

Алпака (alpaca),

Влакна от окосмените части

 

Лама (lama),

на тялото на следните живот-

 

Камила (camel),

ни: алпака, лама, камила, каш-

 

Кашмир (kashmir),

мирена коза, ангорска коза,

 

Мохер (mohair),

ангорски заек, вигон, як, гуа-

 

Ангора (angora),

нако, кашгорска коза (кръс-

 

Вигон (vicuna),

тоска между кашмирена и

 

Як (yak), Гуанако

ангорска коза), бобър, видра

 

(guanaco), Кашгора

 

 

(cashgora), Бобър

 

 

(beaver), Видра

 

 

(otter), предхожда-

 

 

ни или не от тер-

 

 

мина "вълна" или

 

 

"косъм"(1)

 

3.

Животински или

Влакна от окосмените части

 

конски косъм със

на тялото на различни живот-

 

или без посочване

ни, които не са посочени в

 

на вида животно

т. 1 и 2

4.

Коприна (silk)

Влакно, получено само от коп-

 

 

ринени жлези на насекоми

5.

Памук (cotton)

Влакно, получено от семенни-

 

 

ците на растението "памук" (Gossypium)

6.

Капок (kapok)

Влакно, получено от вътреш-

 

 

ността на плодовете на капок (Ceiba pentandra)

7.

Лен (flax)

Влакно, получено от ликото на

 

 

растението "лен" (Linum

 

 

usitatissimum)

8.

Коноп (true hemp)

Влакно, получено от ликото на

 

 

коноп (Cannabis sativa)

9.

Юта (jute)

Влакно, получено от ликото на

 

 

Corchorus olitorius и Corchorus capsularis. Влакна, получени от ликото на видовете Hibiskus cannabinus, Hibiskus sabdariffa, Abultilon avicennae, Urena lobata, Urena sinuata, се разглеждат също като юта

10.

Абака, Манилски

Влакно, получено от ликото

 

коноп (abaca, Manila hemp)

на растението Musa textilis

11.

Алфа (alfa)

Влакно, получено от листата на

 

 

растението Stipa tenacissima

12.

Кокосови влакна

Влакно, получено от плода на

 

(Влакна от кокосов орех)

растението Cocos nucifera

 

(coir)(coconut)

 

13.

Зановец (broom)

Влакно, получено от ликото на

 

 

Cytisus scoparius и/или Spartium junceum

14.

Рамия (ramie)

Влакно, получено от ликото на

 

 

Boehmeria nivea и Boehmeria tenacissima

15.

Влакно от аме-

Влакно, получено от листата

 

риканска агава (sisal)

на Agave sisalana

16.

Влакно от индий-

Влакно от ликото на

 

ски коноп (сюн) (sunn)

Crotalaria juncea

17.

Сизал (хенекен)

Влакно от ликото на

 

(henequen)

Agave fourcroydes

18.

Маги (maguey)

Влакно от ликото на

 

 

Agave Cantala

19.

Ацетат (acetate)

Влакно от целулозен ацетат,

 

 

в което хидроксилните групи са ацетирани най-малко 74 % и най-много 92 %

20.

Алгинат (alginate)

Влакно, получено от метални

 

 

соли на алгиновата киселина

21.

Купро (cupro,

Влакно от регенерирана целу-

 

cuprammonium

лоза, получено чрез медно-амо-

 

rayon)

нячен процес на овлакняване

22.

Модал (modal)

Влакно от регенерирана целулоза, получено чрез модифициран процес на вискозиране и притежаващо голяма здравина и висок модул в мокро състояние. Силата на скъсване BC в основно състояние и силата BM, изисквана за предизвикване на удължение от 5 % в мокро състояние, са:

 

 

BC (CN) >= 1,3 ЦT +2T

 

 

BM (CN) >= 0,5 ЦT,

 

 

където Т е средноаритметичната стойност на линейната плътност, изразена в децитекси

23.

Протеин (protein)(1)

Влакно, получено от натурални протеинови вещества, регенерирани и стабилизирани чрез третиране с химични агенти

24.

Триацетат

Влакно от целулозен ацетат, в

 

(triacetate)

което най-малко 92 % от хидроксилните групи са ацетилирани

25.

Вискоза (viscose)

Влакно от регенерирана целулоза, получено чрез процес на вискозиране на нишка и щемпелно влакно

26.

Акрил (acrylic)(1)

Влакно, формирано от линейни макромолекули, представляващи най-малко 85 % (от масата) във веригата на акрилонитрилна структура

27.

Хлоровлакно

Влакно, формирано от линейни макро-

 

(chlorofibre)

молекули, съдържащи в своята верига

 

 

повече от 50 % масови части от винилхлоридни или винилиденхлоридни мономерни звена

28.

Флуоровлакно

Влакно, формирано от линей-

 

(fluorofibre)

ни макромолекули, изградени

 

 

от алифатни мономери на флуорокарбон

29.

Модакрил

Влакно, формирано от линей-

 

(modacrylic)(2)

ни макромолекули, съдържащи

 

 

във веригата си не по-малко от 50 % и не повече от 85 % (от масата) акрилонитрилна структура

30.

Полиамид или

Влакно, формирано от синте-

 

найлон (polyamide

тични линейни макромолеку-

 

or nylon)(2)

ли, съдържащи във веригата си

 

 

повторени амидни връзки, от които най-малко 85 % са свързани с алифатни или циклоалифатни единици

31.

Арамид (aramid)

Влакно, формирано от синте-

 

 

тични линейни макромолекули, съставени от ароматни групи, свързани от амидни или имидни връзки, от които не по-малко от 85 % са свързани пряко с

 

 

два ароматни пръстена и с определен брой имидни връзки, които, ако съществуват, не надвишават броя на амидните връзки

32.

Полиимид

Влакно, формирано от синте-

 

(polyimide)

тични линейни макромолекули,

 

 

съдържащи във веригата си повторени имидни единици

33.

Лиоцел* (lyocell)

Влакно от регенерирана целулоза, получено

 

 

чрез процес на разтваряне и овлакняване от органичен разтворител без формиране на дериват

33a.

Полилактид

Влакно, формирано от линейни макро-

 

(polylactide)

молекули, съдържащи във веригата си

 

 

не по-малко от 85 % (от масата) единици естери на млечната киселина, получени от натурални захариди, и което има температура на топене поне 135 °С

34.

Полиестер

Влакно, формирано от линей-

 

(polyester)

ни макромолекули, съдържащи

 

 

във веригата си най-малко 85 % (от теглото) естер от диол и терефтална киселина

35.

Полиетилен

Влакно, формирано от неза-

 

(polyethylene)(2)

местени алифатни наситени

 

 

хидрокарбонни линейни макромолекули

36.

Полипропилен

Влакно, формирано от алифат-

 

(polypropylene)(2)

ни наситени хидрокарбонни ли-

 

 

нейни макромолекули, в които един на всеки два карбонни атома носи странична метилова верига в изотактична позиция и без