English Начало Контакти

Анализи

НАЙ-БЪРЗ РАСТЕЖ, НАЙ-НИСКИ ЦЕНИ - Индустрията на ЕС на ръба на острието

 

България е най- бързо развиващият се производител на текстил и облекло в Европа според новия доклад на Текстайл Интелиджънс. Между 2000 г. и 2006 г. българското производство на текстил се е увеличило със 157%, а приходите от продажбата на облекла са нараснали със 109%. За сравнение през същия период, продукцията на текстил в ЕС е намаляла с 21%, а печалбите - с 32%.
Като една от най-младите страни - членки на ЕС, изглежда, че Р България ще запази тази тенденция на бърз растеж.
Успехът на сектора „облекло и текстил" може да се обясни с множество фактори. Между 65% и 95% от текстилните фирмите в страната са малки и средни предприятия. Този вид фирми имат възможността да:

  • Да бъдат много гъвкави в производствените операции;
  • Да реагират бързо на промените в науждите на клиентите;
  • Да осигуряват бързи доставки;
  • Да отговарят незабавно на изисквания за по-високо качество.

Географската близост на България до другите страни - членки на ЕС благоприятства създаването на стабилни бизнес контакти с клиенти от ЕС и съседните пазари, като същевременно някои от най-големите конкуренти по отношение на цени и качество - като Китай и Индия - са в неизгодна географска позиция.

ЦЕНИТЕ НА ТРУДА


Средните работни заплати в България са по-ниски от тези в другите ЕС (включително и Румъния), Шри Ланка, Индонезия и Русия. Те са почти равни с тези в Египет, Мексико, някои част от Източен Китай и Украйна.
Цената на труда играе много важна роля за конкурентоспособността в производството на текстил и облекла, особено по отношение на конкуренцията с евтините азиатски производители. Фактът, че българските производители могат да се съревновават с китайските производители в контекста на цената на работната ръка дава сериозно предимство в позиционирането й на глобалния пазар.
Като пълноправен член на ЕС, България е освободена от плащането на мита. Това води до по-бързи доставки на Европейските пазари, по-малко време за транспорт и по-ниски логистични разходи.
Правителството приложи множество регулации, отнасяйки се до здравето, безопасността и опазването на околната среда и ги хармонизира с тези на ЕС. Като резултат, българските производители, които са придобили международни стандарти за качество и опазване на околната среда ще бъдат добре дошли на пазарите на ЕС. Тези „екстри", съпътстващи продукцията могат да отворят вратите на българските производители към един по-широк кръг от потенциални инвеститори, които прилагат стандарти за здравословна и безопасна работна среда и опазване на природата.

ЕВРОПЕЙСКИ МАНТАЛИТЕТ


Друго важно конкурентно предимство на българските производители на облекло и текстил е, че те „притежават" европейски бизнес манталитет в много по-голяма степен, отколкото техните азиатски колеги в Китай и Индия.
Българската валута е „вързана" към европейската валутна единица и това съотношение (BGN 1.95583: EUR1.00) ще се запази до 2010 г. За потенциалните инвеститори от ЕС стабилният валутен курс премахва опасността от неприятни валутни изненади. Обратно на това, в страните, където обменният курс не е фиксиран към валутната единица на инвеститора, инвестициите могат значително да пострадат, ако има промяна във валутната единица на производителите.
Разбира се, секторът „облекло и текстил" среща множество предизвикателства и те трябва да намерят своето решение, за да се осигури стабилност на производството и инвестициите.
Една от най-сериозните заплахи за българската индустрията „облекло и текстил" в бъдеще ще бъде, че голяма част от квалифицираната работна ръка, особено тази част с английска езикова култура, ще емигрира в други страни от ЕС, където се предлага по-добро трудово възнаграждение. България ще почуства остра нужда от ръководни кадри и обучен персонал.
Фирмите могат да приемат като предизвикателство придържането към стандартите за безопасни и здравословни условия на труд. По-малките фирми вероятно няма да могат да си позволят да направят подобрения в работните операции. Тогава неизбежно ще доведе и до фалити. Това има, обаче и позитивна страна: инвеститори, които мат интереси към България могат да закупят линиите, които са заплашени от фалит. Компаниите, които „оцелеят" ще бъдат по-гъвкави и способни да оцелеят в пост - квотната ера.
Работната производителност в сектора  „облекло и текстил" България е едва 38.1% от средната за ЕС, а нивото на инвестиции в модернизация на производството е много ниска. Българските производители не са склонни да дават пари за модернизация, защото не могат да си възвърнат инвестициите като вдигат цените. Последното ги лишава от конкурентоспособност. Следователно, повишаането на стойността на продуктите би довело до понижаване на доходите.
Секторът „облекло" в България показа тенденции да разчита повече на вноса на текстил, отколкото да използа вътрешно производство. Резултатът е забавяне на времето за производство на готови облекла и гъвкави отговори на поръчките, както и по- високи цени на суровите материали.
Производителността на българския текстилен сектор не е достатъчна, за да задоволи вътрешния пазар на облекла. Така, че, ако няма солидна подкрепа от чуждестранни инвестиции в текстила, производителите на облекла ще останат зависими от вноса на текстил и доходите им частично ще са предрешени от цената на вносния текстил.
По принцип, индустрията „текстил и облекло" в България е на ръба на острието. От една страна, необходими са инвестиции, ако секторът иска да папази темпа на растеж, който се наблюдава от началото на деситилетието. Не е тайна и съществуването на сива икономика и незаконни практики, на които България - като член на ЕС - трябва да противодейства. От друга страна, България има и много предимства като държавата с най-ниски цени в ЕС. Членството й в ЕС може да насърчи много и различни инвестиции, които да доведат до по-висока производителност, отваряне на нови работни места и по-голям износен обем.

БАПИОТ отчете, че експортът на текстил и облекло през 2006г. възлиа на 1.78 млрд. Евро или 7% увеличение спрямо предишната година. Според асоциацията, производството все повече се фокусира върху продукти с по-висока стойност, отколкото върху количеството им. Председателят на БАПИОТ, г-жа Валерия Жекова каза, че в България може да предложи производство на висококачествени облекла, ограничени серии, бърза доставка и изискан дизайн.
Тя добави, че българските компании се стремят да създадат собствени марки и да участват в европейския пазар като независими и равноправни производители. Въпреки, че текстилната индустрия страда от недостиг на работна ръка и недостатъчно квалифицирани мениджърски кадри, г-жа Жекова прогнозира нарастване на износа по показател стойност, отколкото по показател количество.
Около 90% от износа на текстил и облекло през 2006 г. е бил за ЕС, като Германия е заема трето място спрямо тоталния обем на износа. Зам.-председателят на БАПИОТ,
г-н Илко Илков каза, че България има намерение да да позиционира своите продукти и на руските пазари.
Индустрията „текстил и  облекло" в България отбеляза търговски излишък от 324 млн. Евро за 2006г. В сектора са ангажирани над 167 000 работници. Източник: TEXTILES EASTERN EUROPE