ФИРМИ СЪДЯТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ЕВРОСУБСИДИИ

Фирми-производители на облекло, обувки и мебели искат от ВАС да  спре Схемата за безвъзмездна помощ „Технологична модернизация на малки и средни предприятия” по Оперативна прогрлама „Конкурентоспособност”.

Производствени и преработващи предприятия от текстилната, мебелната,  кожарската и обувната промишленост искат от Върховния административен съд да спре Схемата за безвъзмездна помощ „Технологична модернизация на малки и средни предприятия” по ОП „Конкурентоспособност”, тъй като Насоките за кандидатстване по тази схема съществено ограничават кръга на допустимите кандидати. Схемата изключва цели браншове от производствения сектор, тъй като допуска само изрично посочените специфични производствени сектори в рамките на Сектор С да канидатстват с проекти. До момента са били подкрепяни всички предприятия от сектор С „Преработваща промишленост”.

Освен правен, казусът е и морален. Цел на подпомагането на предприятията е да се подобри тяхната конкурентноспособност. Логично е да се подпомагат предприятия, които по-трудно могат да финансират със собствени средства инвестиционните си проекти. Част от изключените индустриални браншове могат наистина да имат по-ниска принадена стойност и доходност спрямо други, но са съществена част от българската икономика и бизнес.

Във връзка с новите ограничения и на основание чл. 179 във вр. с чл.128, ал.1, т.1 и чл.146 от Административно-процесуалния кодекс, на 28 януари т.г., предприятията подават жалба до Върховния административен съд чрез Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В жалбата компаниите настояват Насоките за кандидатстване да бъдат обявени за нищожни, както и да се спре провеждането на самата процедура за подбор на проекти „Технологична модернизация на малки и средни предприятия” до окончателното произнасяне на ВАС по казуса.

Според жалбоподателите ориентацията на ОП Конкурентоспособност към „високо технологични” браншове също е погрешна поради:

• Липсата на ясна аргументация за тези действия от страна на договарящия орган;
• фактическата неравнопоставеност на браншовете като цяло, тъй като в случая не става въпрос за специализирана индустриално ориентирана грантова схема;
• избягването от страна на високотехнологичните браншове в бизнеса да кандидатстват по подобни грантови схеми поради изключително бавните процедури за оценяване, реализация, отчитане на проектни инициативи и изплащане на субсидии.

Представителите на фирмите са категорични, че администрацията едностранно и безконтролно решава на коя фирма да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ. Зачестяват и случаите на административен произвол – както при одобряването на проектите за финансиране, така и впоследствие в процеса на изпълнението им.

Съдебното обжалване на действията на администрацията по предоставянето на безвъзмездна финансова помощ е изключително важен контролен механизъм, който досега на практика не се прилага. Той може да обезпечи прозрачност, обективност, равнопроставеност и обществен контрол върху дейността на администрацията, и така да изиграе особено важна роля за възвръщане на доверието в механизмите за усвояване на финансирането от ЕС в България. Действия на фирмите-производители на облекло, обувки и мебели са проява именно на такъв – и толкова дефицитен в момента - граждански контрол.