"В бранша в цяла България сега има много работа"

Браншът на текстилния бизнес и производството на конфекция и трикотаж отбелязва един силен сезон и фирмите, които още от миналата година започнаха да излизат от кризата споделят, че имат много работа за тях. Разговаряхме с текстилния инженер Христина Димитрова от фирма Нианел ООД, която е оптимист за предстоящите месеци в бранша. Фирмата се занимава с производството на конфекция.

Христина, с какво производство се занимавате сега?
- Нашата фирма имаше две собствени производства – едното конфекция и трикотажните изделия. В кризата се ориентирахме да работим по поръчки на клиенти и да работим с подизпълнители. Клиентите са оновно немски и гръци. Немските клиенти ни избират, защото им е по-близо и сме съсредоточени в производството на малки серии, които се произвеждат бързо и транспортът им струва по-евтино. Ето това е предимство ни пред Китай. Аз забелязвам, че европейските производители започват да се връщат в Европа именно затова. Тук те могат да си поръчат и 100 и 200 бройки от определено изделия, докато в Китай не могат да го направят.

За колко време може да се реализира готов продукт от поръчката?
- В трикотажа е възможно да стане за пет седмици, след одобряването на мострата. Проблемът е в чакането на платовете, които си поръчваме – основно от Турция и Гърция. В България има две фирми, които произвеждат платове, но нямат новости - имам усещането, че останали назад във времето. А в трикотажа е важен плата, материята, няма какво толкова да те изненада в модела.

Какви материи се търсят сега?
- Много модерен започва да става бамбук с еластан. Той е като памука, освен това е екологичен, но тук в България изобщо не го правят – а турците и гърците да. В Европа например, вече е модерно пелените да са от бамбук. Клиентите поръчват подобна материя най-вече за спорт. Сега правим екипи за йога, които са от такава материя. Тя обаче се работи по-трудно, защото е много еластична и разбира се, е по-скъпа. Ние предлагаме наши модели в магазина в София, но предлагаме предимно на магазини в Гърция. Прави ми впечатление, че гъркините обичат да се обличат добре, докато българките – не. Според мен всичко е резонанс от финансовите възможности

Има ли вкус българката да носи красиви дрехи?
- Моите наблюдения са, че младите хора имат вкус, но примерно ако сравните една българка и една гъркиня на 40 години - те нямат нищо общо. Защото българките се изоставят, не се обличат, странно но като че ли не искат да изглеждат модерно. Работим за една гръцка фирма, която предлага дрехи за жени от 35 до 60 г. - моделите са много интересни.

С какви подизпълнителите работите? От къде са?
- От цяла България. Това са малки фирми, които само шият. Кроенето го правим при нас, защото имаме специална машина – кътер, която изрязва парчетата. На компютъра на машината се задава модела и тя започва да действа. На ден примерно може да се кроят около 300 палта с нея. Разбира се, зависи колко отделни детайла има и каква е материята, но маркера се подрежда за половин час, накатава се плата и всичко е готово за един ден. В кроялното отделение сега имаме само двама души - единия накатава а другия поема от другата страна изрязания продукт. Машината ни е спестява поне трима дущи. Но малко фирми имат такава машина.

Смятате ли, че премина кризата във вашия бранш?
- Според мен – да. Наблюдавам какво се случва и в нашия магазин. Това лято беше по-добро от миналото, не че сме имали някаква по-интересна колекция. Виждам и международните ни партньори, че също правят повече поръчки. Сега в България, в целия бранш има много работа. Ние не сме почивали изобщо това лято.

А бихте ли поели по-голяма поръчка?
- За кроене да, защото машината има възможности, но за ушиване – не. Това може да стане в Китай, Бангладеш, Египет. Например, много гръцки фирми си отвориха фабрики в Египет, защото там памука и работната ръка са много евтини, но се върнаха след размириците, защото има дори цели изгорени фабрики.

Не обмисляте ли да откриете собствено производство?

- Да, точно това сега обмисляме, защото работата с подизпълнители е свързана с разходи и транспорт. Но го направихме в кризата, защото в Смолян, в Петрич работят много повече, не плащаме осигуровки и заплати, а извършваме само контрол. Но започнаха да отпадат и тези малки фирми в кризата, които са с 5-10 души. 

Проблемът в нашия бранш са плащанията, които закъсняват много сериозно. И ако имаш 5-10 души и трябва да платиш заплати и наем примерно, като не получиш 6 месеца плащане, затваряш. А банките не отпускат и кредити вече за текстилни фирми. Всеки може да предложи като обезпечение машини и оборудване, но банките не го искат вече, защото имат доста останали такива машини. Преди време доста фабрики затвориха така и сега тези машини си стоят. Ние като затворихме преди 3 години имаме 400 машини за шиене, които ги държим в един склад под наем. Но обмисляме да отворим собствено производство една част в София и другата в Родопите, защото наистина там хората работят много. И така производителността на труда е много по-висока.