"Следващите правителства трябва да гледат как да се вдигат заплатите, да има по-голяма социална сигурност и да създават добри условия за бизнес"

“Най-хубавото нещо в България е природата. Имате прекрасни планини - Пирин, Рила, Родопите, Балкана. Обичам да пътувам. Природата тук е толкова красива и разнообразна. И имате толкова много минерални извори. А и пътищата не са толкова лоши, както обичате да казвате.” Думите са на 56-годишния управител на “Пирин-Текс” Бертрам Ролман, който живее вече 10 г. в Пиринския край. Пътувал е няколко часа до Русе, но е готов да разказва за себе си и за България, за работата и начина си на живот далеч от родината. За лошото, с което неизбежно всеки се среща, не иска да говори. “Така съм устроен, концентрирам се върху положителните неща, негативното подминавам”, казва бизнесменът.

Апартаментът му в Гоце Делчев е недалеч от шивашката фабрика, която от 1993 г. работи за едни от най-известните модни фирми в Европа, произвежда костюми с марката “Ролман” и е най-големият работодател в региона.

Напоследък Ролман прекарва по-голямата част от времето си в София заради многобройните ангажименти. Освен управител на “Пирин-Текс” той е президент на Германо-българската индустриално-търговска камара, член е на борда на ЕУРАТЕКС и вицепрезидент на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Това е престижно и отговорно, но и свързано с много административна работа.

“Налага се да се срещам с много хора, да пиша имейли, да отговарям на писма, което ме откъсва от фабриката, а тя ми липсва - обяснява бизнесменът и допълва: - Идвам от производството и с него са свързани най-хубавите моменти от живота ми.”

Тези, които го познават, знаят, че не преувеличава. Когато е в Гоце Делчев, работният му ден започва в 6 и продължава до 20,30 ч. Това по думите му може да се тълкува по два начина - или е работохолик, или му липсва организационен талант.

В София освен фабриката му липсва и спокойствието на малкия град. В Гоце Делчев животът тече на други обороти. По-тихо, по-кротко, по-близо до природата. Няма толкова напрежение, няма го инфарктното движение в столицата. Можеш да се концентрираш по-добре в работата си, обяснява шефът на “Пирин-Текс”, който определя себе си като “дете на провинцията”.

Роден е в малкото градче Ашафенбург в близост до Франкфурт в семейство на шивачи. “Баща ми и дядо ми бяха шивачи и земеделци - през лятото гледаха пшеница, картофи, царевица, а през зимата се занимаваха с шев. В шивашкия им цех по това време работят няколко човека, които правят мъжко облекло по поръчка за други фирми.” С шев се занимава и майка му, но нейната работа е по-изкусна, по-майсторска - правела булченски рокли и официални тоалети.

В младежките години Бертрам не искал и да чуе за този занаят. Бил луда глава и искал да опита от всичко, но на 19 г., когато завършва металообработване, го назначават в малката фабрика на баща му. “Бях и механик, и шофьор, нещо като момче за всичко.” После се научава да шие от най-добрите майстори. Днес по думите на неговите служители може да прави всяка операция в един костюм, а първата му работа, когато купи нова машина, е да я изпробва.

Постепенно се научава да бъде и добър мениджър. На 25 г. е изпратен да ръководи малка фабрика за мъжки ризи, сака и панталони в Гърция. По-късно тя се разраства и започва да произвежда за някои от големите европейски марки. Паралелно с гръцката фирма Ролман управлява и гоцеделчевското предприятие “Пирин-Текс”. През 2001 г. конкурентоспособността на продуктите, произведени в Гърция, пада значително, което принуждава фамилията да затвори фабриката и да прехвърли бизнеса си изцяло в Гоце Делчев.

Немски ред в български условия, казват днес местни жители за предприятието. Шефът на фирмата не харесва подобни клишета. По думите му в Германия има и по-добре организирани предприятия, и по-лоши. Навсякъде има и добри, и лоши работници.

Според Ролман българите са съвестни, работливи, но по-бавни, отколкото в Турция или Гърция, когато трябва да изпълняват по-монотонните операции.

Първото му впечатление, когато идва у нас, е, че хората са много затворени. “Не смееха да поканят чужденец в къщата си, сякаш се притесняваха от това как ще го посрещнат. Имаше нещо като комплекс на бедния. Имаше и една подозрителност, с която се сблъсквах на всяка крачка. Вероятно това са следи от социализма, който е сложил отпечатък върху културата на общуването и човешките взаимоотношения”, смята Ролман.

Той също в първите години изпитва известен страх и несигурност, но вече се чувства като у дома си. Говори български с ищах, макар че не всичко му се разбира. Казва, че езикът е труден, а и го е учил във фабриката, без учебници по граматика и курсове. “Като се има пред вид всичко това, смятам, че говоря добре за германец”, отбелязва шеговито Ролман. Но вече съвсем сериозно допълва: “Проблемът е, че тук никой не ме поправя, когато греша. Така е и в Германия, докато в Гърция, ако видят, че нещо не казваш правилно, те коригират”.

Обича да пътува из страната, най-вече в планинските райони. Но за разлика от Гърция, където е покорявал най-високия връх на Олимп десетки пъти, тук има по-скромни туристически успехи.

“Не че не ми се качват върхове, а просто нямам подходяща компания от планинари”, обяснява бизнесменът. Затова пък често пътува в Пиринския край, както и до живописните родопски селца Лещен и Ковачевица. Там води своите гости - семейни приятели или бизнес партньори.

Всички са впечатлени от доброто обслужване, от спретнатите заведения, където можеш да намериш както хубава национална храна, така и вкусни европейски гозби.

Той вече е свикнал с българската кухня. На банкетите за него задължително има бански старец и шопска салата от градински домати, разказват хора от фирмата.

Харесва също българската бира. Немската е хубава, но по-лека, докато “Загорката” и “Шуменското” са по неговия вкус. Обича и пълнени чушки, сарми, горски гъби, пиле с ориз. Но любимият му нашенски специалитет е месо от буркан. Ако това ви разсмее, ви обяснява, че го правят по селата в Родопите. Свинско или телешко се слага в буркана, вари се четири часа и после се топи в устата. В дома му на почит са българската и гръцката кухня, а понякога за разнообразие готвят и по нещо немско.

Домашните вкуснотии в буркани харесват и на 19-годишния му син Иво. Заедно с майка си и сестра си той живее в Германия, но тази година изкарал две седмици на практика в Гоце Делчев.

Близки на семейството разказват, че попадайки в мазето на местни хора, където бил на гости, останал поразен от огромното количество туршии, компоти и всякаква зимнина по рафтовете. Чисто българска традиция, в която, разбира се, няма нищо лошо.

Според Ролман синът му все повече харесва България, защото разбира, че тук освен да работиш добре, можеш и да се забавляваш.

Хората, които не познават Ролман, може да го мислят за строг и педантичен човек, типичен германец. Но работещите в “Пирин-Текс” знаят, че умее да се весели и на банкетите, както обича да се изразява, не слиза от дансинга.

Играе валс и танго толкова добре, колкото модерни танци. Знае вече 6-7 български хора, но сега е решил да научи Дунавското, защото винаги на Нова година излиза на площада да потанцува със съгражданите си. Определя народните танци като фитнес, който зарежда с емоции душата.

Поддържа добрата си форма с много движение. В неделя следобед прави разходки. Ако времето е хубаво, предпочита да играе голф в “Пирин голф и кънтри клуб” край Банско. Казва, че голфът в Германия е масов спорт. Строят се много игрища. Вероятно така ще стане и в България.

По думите му това е чудесно хоби, защото е здравословно - “Ходиш, ходиш, а и правиш необичайни движения”.

Освен всичко друго за тази игра трябва да си много балансиран, да не показваш нерви и да не правиш проекти, защото ако много мислиш как да удариш топката, със сигурност ще сгрешиш.

Българите трябва да са по-търпеливи, е мнението на шефа на “Пирин-Текс”. Според него България е на правилния път. За съжаление всяка година се губят много млади хора, които напускат страната, защото са неудоволетворени и търсят по-добър стандарт на живот и възможности за изява. Това е загуба на интелектуален потенциал и енергия, което ще забави развитието на страната.

Според Ролман следващите правителства трябва да гледат как да се вдигат заплатите, да има по-голяма социална сигурност и да създават добри условия за бизнес. Не само за чужденците, но и за местните хора, защото всяка страна има нужда от свой национален капитал. Трябва да има местни млади бизнесмени, които рискуват и печелят.

Освен това бюрокрацията и неразумният натиск върху бизнеса от страна на различни контролни органи и институции имат обратен ефект, е категоричен Ролман.

"Пирин-Текс" - Гоце Делчев е най-големият производител на висококачествена мъжка конфекция в Европа. Работи за едни от най-известните световни и европейски модни фирми. На вътрешния пазар фабриката е позната с марката “Ролман”, предпочитена от деловите мъже.

През последните години “Пирин-Текс” развива и неспецифични дейности. Инвестира в енергийна ефективност, екология и иновации.

Гордост на нейния управител е създаването на собствен център за обучение на кадри за шивашката индустрия, в който младите хора се учат по немската образователна система.

Всичко това според работещи в сектора стои в основата на успехите на фирмата и нейната стабилност