90% от родните облекла за износ в Европа

Радина Банкова е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) от 4 месеца. Тя е изпълнителен директор на Крис Фешън Индъстрийс ЕАД - Ловеч, което е категория средно предприятие за производство на линеен дамски, мъжки и детски трикотаж. Фирмата развива и собствена марка горни дамски облекла, реализирана в европейските страни. БАПИОТ е неправителствена организация. Член е на организацията на европейската текстилна индустрия - EURATEX. В БАПИОТ членуват 120 фирми с предмет на дейност производство на облекло и текстил, оборудване и услуги за текстилния бранш. БАПИОТ представя и отстоява интересите на своите членове и на бранша като цяло.

Радина БАНКОВА, председателя на УС на БАПИОТ

- Г-жо Банкова, как се отрази икономическата криза на бранша?
- Браншът за пореден път показа изключителна мобилност и способност за гъвкави решения в тежки ситуации. Неприятната тенденция за намаляване броя на предприятията, поради много комплексни причини, които не зависят от нас, показа, че тези, които оцеляха още в началото на кризата през 2010 година, са предприятия, които имат свои собствен облик и позиции на европейския пазар, благодарение на опита и високото ниво на качеството на произведения от тях продукт. Фирмите в бранша продължиха да се развиват, макар и с по-малки темпове, въпреки отсъствието на подкрепа от страна на държавата. В технологично отношение може да се каже със сигурност, че имаме едни от най-добре оборудваните фабрики в Европа ­ дотолкова, доколкото в текстилния сектор вече ясно се наблюдава неговата регионална концентрация в страните от Източна Европа.

- Какви са тенденциите в момента, усещате ли раздвижване?
- Моето лично виждане за тенденциите в момента се определя от наблюденията ми за покупателната способност и оттам за потребителското търсене в европейските държави, които са наша основна целева група, поради силната експортна ориентация на бранша. Икономическата криза в страните от Европейския съюз всъщност доведе до много силно намаляване на покупателната способност и значителен спад в продажбите на мнозинството от големите играчи на пазара на облекла от всякакъв вид. Това доведе до още по-голямо намаляване на поръчките като количества и компенсиране с по-голяма номенклатура от изделия, с по-голяма сложност на изработката. Малки серии със сложна изработка и с кратки срокове на доставка могат да се логистират само в рамките на определен географски район. Оттук и нашите перспективи - имаме технологична и производствена база и опит. Клиентите знаят добре това. Имаме и добро реноме като партньори, с добър бизнес морал и със социална ангажираност, на която все повече се държи на всички нива по веригата на доставките.
Като цяло предприятията работят в момента на пълни обороти, независимо от факта, че годината тръгна много объркана и трудна за планиране. Същевременно, известно е вече, че покупателната способност на населението от страните в Далечния изток, и най-вече Китай и Япония е доста по-висока от редица страни в Европа. Това доведе до ситуацията, че големите производители и традиционни износители от там на облекла за европейския пазар нямат вече особен интерес да произвеждат по поръчка за европейските марки. Основният внос в Европа на текстилни изделия в момента се произвежда в Бангладеш и Виетнам. В тези страни обаче условията на труд много често са в разрез с корпоративната социална отговорност, както и с чисто битовите условия на труд. Компаниите, които държат на тези фактори, произвеждат при нас, в България. Това са най-вече компании от среден и висок клас. Това обаче не означава, че на фирмите в бранша ще им бъде лесно, напротив. Все повече са предизвикателствата, които се отправят към нас - да развиваме дизайнерски продукти, да внедряваме технологични нововъведения, да разширяваме мрежата от доставчици, с които работим, да продължаваме да налагаме своите продукти на пазара. Трябва да успеем, и то в условията на нарастващо намаляване на работници и липсата на държавна стратегия за развитие и подкрепа на сектора.
Дори и в условията на криза всички фирми в текстилния сектор продължават да инвестират в обучение на кадри и професионалните им умения. Ситуацията в системата на образование е повече от трагична от гледна точка на това, че децата в училище не получават и елементарна професионална ориентация. Аз лично се опасявам, че до три-четири години цели професии ще бъдат безвъзвратно загубени.
От години се знае за социалната ангажираност на фирмите в сектора, които дават работа на нарастващия брой ниско грамотни и ниско квалифицирани групи от обществото. За нас липсата на подкрепа от страна на институциите в близко бъдеще ще бъде основeн проблем за оцеляването на производствените капацитети. И това в никакъв случай не важи само за текстилния бранш. От години се опитваме да намерим подкрепа за въвеждане на дуалното обучение, по примера на Германия и Франция, които са се доказали като колосите на промишленото производство в Европейския съюз. В тези страни средното образование е ориентирано главно към конкретни практически умения.
Развитието само на езикови училища доведе до това, че мнозинството от завършилите ги деца напускат страната и просто не се връщат повече. Всеизвестни са статистиките за големия брой незаети места в нашите висши училища. Недоумявам как може системно да се допуска потенциалът на нацията да изтича извън България или да бъде прогонван с икономически механизми. Изготвили сме няколко предложения с конкретни мерки и финансови показатели към всички заинтересовани министерства, но почти няма чуваемост.

- Кои са другите проблеми пред бранша?
Друг основен проблем на фирмите в бранша е, че се конкурираме на европейския пазар с фирми, в чиито държави се оказва сериозна подкрепа на текстилния сектор - например Турция. Елементарен пример за това е подкрепата за участия в панаири, изложения и всякакъв вид мероприятия, стоящи зад термина “международна интернационализация”. В настоящата икономическа ситуация включително и производителите от Франция, Италия и Белгия 
се възползват от такава държавна подкрепа, но не и нашите фирми.

- Какъв процент от продукцията на фирмите се реализира на вътрешния пазар и каква част е за износ?
- Над 90% от облеклата, произведени в България, се изнасят, и то основно за страните от Европа.

- Как се отразява сегашната политическа ситуация в страната на вашия бизнес?
- Ако питате за протестите, кратко ще кажа    - никак, но мудността на администрацията в момента, да не кажа и по-тежки думи, надминава всякакви граници. Ако трябва да обобщя, в България отново не се прави нещо в подкрепа на производствените сектори.