ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ОБРЪЩА ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ „ОБЛЕКЛО”

Българската текстилна и шивашка индустрия е една от най-важните индустрии в страната и в ЕС като цяло. Миналата година (2006 г.) износът на текстил и облекло регистрира близо 25% от общия износ на страната, равняващ се на 1.7 млрд. евро. Всъщност 86% от цялото текстилно и шивашко производство е насочено към страните -членки на ЕС.

Страната направи удар на Европейския пазар като увеличи своята производителност повече от два пъти межзу 2000 г. и 2005 г. През цялата 2006 г. износът на облекло и текстил продължава да нараства, като достига близо 6.8% от общия износ за първото шестмесечие на 2006 г. от 900 млн. евро.

Заетостта в сектора също е регистрирала растеж, като за 2006 г. ангажираните са били около 177 000 души в над 2 000 фирми, което представлява 31% от ангажираните в производството като цяло в България.

Спадове в сектора „облекло"

Страните, които скоро са се присъединили към ЕС отбелязват тенденция за загуби в сектора „облекло", като основната причина се дължи на емигрирането на работната ръка в страни с по-високо заплащане или изискването на по-високи заплати от тези, които остават да работят в родните си държави. Точно такъв сценарии е налице и в България.

След присъединяването на България към ЕС митническите процедури се оптимизират и улесняват бизнеса, но въпреки това методът за деклариране на данни остава във вид на самодеклариране. Малките износители не попълват декларации за износ, а за онези, които го правят - формите и правилата са прекалено неясни. Така, че официалните данни в България трябва да се разглеждат с доза скептицизъм.

Според Националния статистически институт (НСИ), през първото полугодие на 2007 г. износът на дрехи от България е намалял с 15.6%. Вносът на текстил също е отбелязал спад от 6%, тъй като голяма част от фирмите работят на ишлеме.

За първото полугодие на 2007 г. делът на изнесената в страните от ЕС продукция в общия износ на облекло и текстил на страната нараства до 88.6%.

Регистриран е спад в наемането на работна ръка - заетите в бранша за 2007 г. са 163 657, което е със 7% по-малко в сравнение с 2005/6 година. За същия период заплатите отбелязват увеличение от 16.9%.

Оптимизиране на митническите процедури

Г-жа Валерия Жекова, председател на БАПИОТ , каза че след приемането на страната в ЕС митническите процедури са значително улеснени и оптимизиране от гледна точка на времето. Г-жа Жекова, която е и директор на фирма „И.Н.А. Трейдинг", една от най-големите български фирми за доставка на шевни машини и аксесоари, счита, че промяната в митническите регулации е генерирала широк интерес в средите на инвеститорите.

„Присъединяването на страната към ЕС има положителен ефект, когато говорим за финансова помощ и усвояване на евро фондовете за квалификация и обучение, както и за подобряване на инфраструктурата.

Негативните последици се изразяват в загубата на работна ръка и пренасочването й към страни като Испания, Португалия, Гърция и Великобритания. А това означава, че имаме много поръчки, но нямаме работен капацитет за изпълнението им", подчерта г-жа Жекова.

Заплатите в сектора са регистрирали увеличение, но същевременно за първото полугодие на 2007 г. инфлацията също е отбелязала ръст от 8%. И двете тенденции ще продължават да се развиват в дългосрочен план.

Сивата икономика

В България „сивата" икономика е добре познато явление, особено между малките и средните предприятия, където практиката е „по книга" работниците да получават минимална заплата, а останалото да им се заплаща на ръка. Това означава, че хората взимат пари, които не се облагат и значителен дял от данъците се укриват. Никой не може да определи мащабите на това явление, но в България хората говорят за него свободно.

За фирмите, които функционират легално, извънредното работно време също е голям проблем. За трудова дейност, надвишаваща 8 часа/ден компанията трябва да има предварително разрешително от съответните държавни органи. Трудно е работниците да получат допълнително възнаграждение срещу допълнително работно време.

От друга страна, ситуацията е такава, че фирмите няма как да не се стремят към повишаване на производителността чрез инвестиции и мотивиране на служителите си. Все пак инвестирането в нови технологии е едно нещо, а извличането на максимална изгода е съвсем друго.

Доставчиците на нови технологии инсталират съоръжението, обучават персонала как да го използва и се уверяват, че новата машина работи добре. Това, което не се прави е, че не се внедрява индустриален инженеринг, който може да осигури работата на компанията на максимални обороти.

Липсата на инженеринг е един от най-сериозните проблеми в българската индустрия и дори наемането на чуждестранни консултанти трудно би задоволила тази потребност.

Въпреки множеството негативи, г-жа Жекова е оптимистична за бъдещето на бранша, като посочва за пример развитието на тази индустрия в Испания и Португалия.

Гъвкаво производство

Да правиш бизнес в България е добра инвестиция, защото страната е в ЕС, поръчките се изпълняват бързо, качеството е високо. Това са фактори, които се оценяват от ЕС и все още не могат да се предложат от конкурентни икономики като Китай.

Това означава, че въпреки, че се регистрират спадове в количеството на износа, като  стойност той продължава да нараства. Марковите облекла с по-високо ДДС изискват по-високи цени, а това позволява по-добро заплащане на служителите в предприятията. Печалбите от производството дават възможност да се направят нововъведения в техническата база, което също е предпоставка за увечичаване на заплащането.

България може да се справя с всякакви промени - за 15 години тя извървя пътя от комунистическа страна до страна-членка на ЕС. Този факт не бива да се подценява.

Търговията на дребно остава не особено развита в България. Компаниите за облекло и текстил започват все по-ясно да осъзнават, че ще имат много повече полза, ако остават малките поръчки за шиене на ишлеме и се насочат към разработване на собствени марки.

Правителството в страната също е ангажирано с проблемите на бранша и планира намаляване на данъците от началото на 2008 г. Колкото по-малко данъци трябва да се плащат, толкова повече ще се ограничи влиянието на „сивата" икономика.

Източник: http://www.just-style.com/
Преводът е със съкръщения.