Хроничният стрес на работното място влияе негативно на организма

Как влияе стресът на работното място върху служителите, как да бъде намален този стрес, как да почиваме активно - по тези и други въпроси Агенция „Фокус" разговаря с психолога Лили Георгиева.

Фокус: Г-жо Георгиева, полезен или вреден е стресът на работното място?
Лили Георгиева: Малките дози стрес са полезни за хомеостазиса на организма - за вкарването на организма в равновесие. За да се появи този стрес, е възникнала някаква причина, която е променила равновесието. Стресът е отговорът на тази причина. Цялото тяло на човека се подготвя за някаква реакция. В известна доза той е полезен и жизнено утвърждаващ, защото е една ответна реакция на защита срещу нараняване. Не е полезно, когато стресирането стане хронично, когато е постоянно, непрекъснато и в големи дози, когато няма отпускане. Тогава вече стресът става вреден.
Фокус: Какви са реакциите на организма при стрес на работното място и какви са последиците от тях?
Лили Георгиева: Три са възможните реакции на стрес. Първата е реакция на защита - тогава, когато хората отказват да приемат това, което им се случва, отхвърлят го, опитват се да избягат от реалността. Това поражда страх, враждебност, слабо адаптивно поведение. Това е една от последиците - форма на неадекватна защита срещу стреса. Вторият тип реакция е тази на справяне и преодоляване на стреса, което е резултат на когнитивни процеси. Такъв вид реакция се развива, когато има очакване на някакви положителни резултати, когато човекът е положително настроен и знае, че след като се справи, ще има положителни резултати. Третата реакция на стреса е на безпомощност и безнадеждност. Тази реакция води до развитие на всякакви психо-соматични заболявания. Много различни заболявания може да се развият от един хроничен постоянен стрес, когато реакцията е на безпомощност и безнадеждност.
Фокус: Какво трябва да направят работодателите, за да помогнат на своите служители да избегнат стреса на работното място?
Лили Георгиева: В ръцете на работодателите е възможността за намаляване на стреса. Ако те имат добро желание, стресът може да бъде минимализиран. На първо място на работниците трябва да се дава автономност и по-голям контрол върху дейностите, които извършват. Трябва ясно да бъде зададена трудовата им характеристика и какво точно се очаква от конкретния работник, каква част от дейността трябва да извършва, в какви връзки и зависимости е служителят с всички останали колеги. Да се знае какви са критериите, по които ще бъде оценявана неговата работа и най-вече да бъде оценявана неговата работа. Постоянно и регулярно трябва да му бъде правена формална и неформална оценка. Служителят трябва да получава открита обратна връзка от работодателя как се е справил с дейностите си и какво още се очаква от него евентуално да се подобри. Неяснотата е една от основните причини за стреса - трябва да се знае какво точно се очаква от човека, в каква степен и да бъде оценено. Не означава, че работодателят трябва да бъде само във възхищение - той трябва да има и положителна, и негативна оценка и да е ясна посоката, в която трябва да се върви. Когато има яснота и информация, стресът веднага спада. Работодателят може да помага за намаляването на стреса като подкрепя своите работници за повишаване на уменията им чрез различни форми на обучения, смяна на позиции, смяна на типовете дейности, разширяване на знанията и уменията в една сфера. Това кара хората да се чувстват по-сигурни, защото знаят и могат повече и са по-подготвени да посрещат всякакви промени. Друго нещо е да се правят всякакви промени, които повишават нивото на социалната подкрепа и от страна на колегите в колектива, и от ръководителя на екипа. Трябва да се дават открити, ясни обратни връзки, за да може работодателя да направи конкретна оценка, без да се притеснява от реакцията на служителя и обратно - служителят да може да си каже мнението открито, ако има някакви коментари, забележки към работодателя. Когато един работодател иска да намали стреса е важно да чуе мнението на служителите. Какво им липсва, от какво имат нужда или какво им е в повече и тези неща да се имат в предвид. Но на ниво топ мениджмънт на това не се обръща особено внимание. Може да се подобрят условията на физически труд, мястото на работа, удобството, шума, температурата - всякакви странични условия, които много влияят. Ако те са постоянни и дискомфортни, със сигурност са стресогенни фактори. Могат да се правят промени от работодателите, които да допринасят за здравословното използване на технологиите. Всички знаем, че работата с компютър по някакъв начин оказва влияние и е хубаво на всеки час работа да има откъсване от компютъра с някакъв вид релаксация. Трябва да се поощрява използването на всякакъв вид такива технологии по здравословен начин.
Фокус: Възможно ли е стресът да попречи на служителите да си вършат качествено работата?
Лили Георгиева: Когато стресът е в малки дози, може да бъде много стимулиращ. Но не трябва да е постоянен, хроничен и в големи дози. Тогава става обременяващ и започва да пречи. Служителите стават по-малко адаптивни, страхът в тях преобладава, не могат да си приоритизират задачите. Преминават първо към тези, които са спешни и важни, което им създава чувството постоянно на липса на време. Възможността на хората да си правят правилно приоритетите е двустранен процес. Работодателят трябва да научи служителите си, в зависимост от неговите собствени цели и от целите на компанията, как да приоритизира задачите, за да може първо да се извършват важните, но не спешни и постепенно да се преминава към тези, които са спешни и важни. Изключително важно е спешните задачи да не се правят в последния момент.
Стресът, какъвто и да е той, задвижва три системи на организма - нервната, ендокринната и имунната система. Те се задвижват с различни скорости. Нервната е тази, която се задвижва първа при появата на някаква опасност или стресогенен фактор. Тя реагира в рамките на някакви милисекунди. Ендокринната система, т.е. отделянето на хормони и подготовката на тялото за реакция, реагира за секунди. Но имунната ни система реагира много по-бавно - в рамките на дни и седмици. Тя е тази система, която всъщност ни пази от вредното влияние на стреса. Оттам идва и този голям проблем на стреса с фаталните последици, защото тези три системи не се задействат едновременно и имунната не може да свърши своята работа по предпазване на организма от предозировка с хормони, прекалената реакция на нервната система.
Фокус: А какво да направят служителите, за да избегнат този стрес?
Лили Георгиева: Да си осигуряват много сериозна ежедневна форма на релаксация е най-важното нещо, което трудещите се хора могат да правят. Вече има достатъчно много възможности да бъдат усвоени различни медитативни и релаксационни техники. Това е средството, чрез което имунната система се доближава до нервната и ендокринната. При една сериозна практика на такива релаксационни упражнения трите системи започват да реагират едновременно и тогава няма главоболие, високо кръвно налягане, постоянно потиснато настроение, депресивни състояния, които всъщност са най-масовия резултат от стреса при много хора. В България обаче това не е популярно, определя се малко като екзотични практики, които не разбираме и няма кой да ни ги обяснява, но са изключително полезни. От личен опит мога да потвърдя, че хора, които практикуват такива техники, не познават главоболието, високото кръвно налягане, изпотяването, сърцебиене - всички неприятни странични реакции на стреса. Релаксационните техники позволяват да се уеднаквят реакциите на трите системи и да се вкара тялото в баланс. Един дребен стресов фактор може да изкара извън баланс човек, който не може да релаксира.
Фокус: До каква степен българската психология се занимава с проблема за стреса на работното място?
Лили Георгиева: Психологията не е навлязла достатъчно като цяло в живота и ежедневието на българите. Винаги се гледа малко с неразбиране, подценяване на тези неща, а те наистина са част от нашето ежедневие и всяка минута от живота ни.
Фокус: Търсят ли вашата помощ работодатели или всичко е само в рамките на научните изследвания, без практическа насоченост?
Лили Георгиева: Има наченки в тази практика и те са основно в големите международни компании, които пренасят тази практика от чужбина. Започват да се правят такива обучения за справяне със стреса, за обучение по релаксационни техники на персонала. Но това е един много малък процент. По моя лична преценка между 5% и 10% от компаниите се интересуват от това нещо и полагат усилия в тази насока.
Фокус: Как реагира организмът на служителя, завръщайки се отпуск?
Лили Георгиева: Това зависи от личностните характеристики на човека и как той реагира на нещата. Един добре релаксирал човек може да посрещне първите работни дни много спокойно, с усмивка, да бъде много полезен в работата си. Много малко хора в съвременния живот знаят как да си почиват. Това, че си отишъл на море със сигурност не означава истинска почивка, от която човешката психика и организъм имат нужда. Понякога се получава, че не си си починал толкова, колкото си се надявал и очаквал, нещата остават само на думи - бил си на море, но реалната почивка не е такава. Има много напрегнати хора, хора, които правят кариера и тези неща са приоритет в живота им. Те дори по време на ваканция не могат да отпуснат контрола върху нещата и не си почиват реално. Те са на плажа, но през цялото време мислят за работа. Това не е релаксация - това е продължаване на работата, но не на бюрото, а на плажа. Тези хора, връщайки се от море, чувстват недоволство, че не са получили нужното от почивката и стресът може да бъде много по-голям. Ключът е в това да можем да отпускаме истински и всеки ден по малко - да забравим това, което трябва да вършим, да правим любимите си неща, хобитата си, да бъдем със семейството, да се откъснем от тежкото бреме, което всеки един от нас влачи на работното място. Това се прави с практика, с тренировки, не може да се случи изведнъж. Тогава организмът може много бързо да се подготви, да бъде трудоспособен, да бъде приятна работата.
Фокус: Има ли механизми, чрез които работодателите могат да манипулират своите служители?
Лили Георгиева: Има такива работодатели, които държейки служителите си неинформирани, като не им дават достатъчно много власт и контрол, не им делегират права, това е форма на манипулация на служителите. Работниците се чувстват безпомощни, не знаят какво ще се случи утре, ако направят нещо или не го направят, каква ще е степента на наказанието или изобщо няма да има реакция. Много от работодателите ползват това незнание и неинформираност като форма на манипулация. Голяма част от тях го правят несъзнателно, защото това е част от характера им, която те прилагат и в живота си и взаимоотношенията си с хората като цяло. Могат да направят служителите си зависими чисто финансово чрез създаването на някакви предимства и бонуси, които ги правят обвързани и задължени да бъдат там при някакви не особено приятни условия и да вършат неща, които не биха искали. Използвайки някаква тяхна нужда, работодателя се облагодетелства от това и след това ги манипулира много дълго време и кара да се чувстват длъжни. Когато липсва обратната връзка и работодателите не дават възможност на работниците да изказват мнение, да вземат отношение по каквито и да е теми и те стават безгласни букви. Това, ако продължава много време, ужасно много стресира и подтиска работника. Шефовете ги карат да правят неща, които те не биха искали и не биха били щастливи да правят.
Фокус: Как може да се отрази на един човек това, че в условията на криза той не може да си намери работа?
Лили Георгиева: Много е важна настройката на самия човек - дали е позитивна или негативна. Стресът до голяма степен започва и свършва с нашето мислене. Ние възприемаме един фактор като стресиращ само с мисълта си. За друг човек този фактор може изобщо да не е стресиращ, но за определена личност той е стресиращ, защото създава в главата му някакъв страх. Трябва да си по-позитивно настроен и очакванията ти да са за хубави неща, които ще се случат. Доказано е от много съвременни теории, че ние виждаме и чуваме това, което очакваме да видим и чуем. Случват ни се неща, които очакваме да ни се случат. В условията на криза е изключително важно да запазим позитивното си мислене и настройка, че всъщност нищо не е толкова фатално и крайно. Дори и да загуби човек работата си, ако е позитивно настроен ще си намери друга. Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш. Ако мислят по този начин хората, негативният резултат от кризата ще бъде много по-малък. За съжаление, ние българите като народопсихология сме изключително негативно настроени и във всяко нещо виждаме празната чаша, а не пълната. Това определя и цялото ни битие, всичко около нас се определя от негативното. Ако застанат един европеец и един българин, първият ще види бялото, докато вторият черното. Това определя целият резултат от тази криза - да, има някакви притеснения, някакви реални икономически фактори, които водят до нея, но аз бих казала, че тя основно е в главата на хората и заради страха на българите, всичко става два пъти по-голямо. Докато по този начин се разсъждава, ще бъде много трудно и страшно. Хората, докато работят, ще бъдат готови на всякакви жертви, свързани със здравето си и с бъдещето си.
Грета ПЕТРОВА