ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА МОДАТА ОТ ЧЕРНОТО МОРЕ

Авторката на тази статия е Ана Пробе - журналистка от сп. "Текстил-виртшафт" - Германия, която беше гост на БАПИОТ

Веселин Славчев, по-рано е бил плувец в българския национален отбор и след активното му занимавание със спорт е работил като треньор и учител. Днес той гордо представя собствената модна марка "Етере" на фирмата си Veni Style в Пловдив. Такива житейски истории в България не са нещо необичайно. След промяната повечето се преориентираха, много отвориха собствени предприятия. В началото Славчев е произвеждал обеци, след това обаче е сменил заниманието си с продажба на Ти-шърти. Veni Style той основа през 1990 г.  Това беше едно от първите предприятия за производство на облекло в следкомунистическата ера. Семейното предприятие е започнало дейността си в едно двустайно жилище, а днес Veni Style работи в модерна сграда със 150 сътрудници и произвежда на месец около 10 000 части на ишлеме за дамско горно облекло, примерно за Max Mara и Interface Fashion от Холандия.

Българският моден вкус.

Около една пета от неговата продукция се пада на неговата собствена марка "Етере", която Славчев продава предимно в България на търговци и в собствените си магазини в София, Пловдив, Варна и в Хасково. Не в много далечно време той желае да увеличи производствения дял на своята марка с 50 %. С марката " Етере" той вече участва на изложението за дамска и мъжка мода в Дюселдорф на наложили се на пазара марки, но не с някакъв успех, който да заслужава да бъде споменат. От една страна, защото българският моден вкус по-скоро прилича на руския или на турския, но не толкова на немския вкус. От друга страна, защото на него тогава му липсваше опит в логистиката.

"Българските предприятия много често са лошо организирани", казва Волфганг Вайс, шеф на Фирмата Вайс Консултинг ООД/ Weis Cunsulting GmbH в Ашаффенбург. Той беше ангажиран от Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ), Ешборн. По поръчение на Федералното правителство Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) подпомага между другото предприятия в по-слабо развитите страни. "Фирмите имат финансово участие в консултациите. На безплатна помощ не би се гледало сериозно", казва Вайс. Със своята агенция той консултира предприятия за облекло в около 60 страни. "Много е трудно да обясниш на предприятията в България промените на пазара. По-рано масовите поръчки идваха от Русия."

Множество дребни ползи.

С помощта на Вайс и на Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) Veni Style оптимизира протичането на отделните технологични производствени процеси. Сега е налице едно по-гъвкаво подреждане на отделните работни места, отделните производствени технологични ходове биват документирани."Ние трябваше да научим ръководните кадри да плануват предварително, а не само да реагират"-обяснява Вайс. Веселин Славчев е доволен. Консултациите му били донесли "множество дребни ползи". Някои неща е трябвало да бъдат импровизирани. Така се е появило едно своеобразно изобретение, отнасящо се за транспортирането на отделни части жилетки, без същите да бъдат намачквани. На един въртящ се прът висят закачалки, които са свързани с отрязани платна. В тези висящи хамаци готовите части могат да бъдат лесно транспортирани от едно работно място към друго.

И фирмата Kovels в София покачи преди три години производителността също с помощта на Вайс. Предприятието със 100 души персонал бе създадено преди 14 години и от 2000^-та година произвежда изделия за експорт, като например за Strenesse и Cinque. И Kovels също желае да увеличи по-късно дяла на собствената си колекция на 50 %. Фирменият шеф Величко Черкезов все пак е още в началото-първата собствена колекция бе представена едва през октомври на Българското изложение за текстил и мода (Bgate) в София. Платовете той купува при Miroglio, най-големият доставчик за България.

Добър инвестиционен климат.

Италианският текстилен концерн от Алба започна да инвестира в български производствени предприятия през 1998 г. Беше построена една нова фабрика за щамповане на платове, бяха закупени други текстилни фабрики, като предачница за вълна и тъкачница в Сливен, една плетачница в Нова Загора, както и една фабрика за багрене и щамповане в Елин Пелин. Концернът е назначил на работа 2000 души. "В България междувременно се произвеждат всички полиестерни прежди за групата Miroglio. Освен това ние пренесохме от Италия тук производството на плетени изделия"-казва Ханс Вернер Боррманн от Georgetti, едно българско дъщерно предприятие на Miroglio. Само около 5 % от българското производство остава в страната. Преимуществата на България като местонахождение, са централното и разположение, добрият инвестиционен климат и стабилността. "От тук може да бъде добре завладян източноевропейския пазар", казва Боррманн.

Най-големият конкурент на Miroglio в България е Katex. Предприятието от Казанлък с 1400^-те си сътрудници произвежда на месец 70 тона прежда, а на година три милиона метра плат: платове от чиста вълна, вълна смес с полиестер и ликра, а също така и памук-смес. "Ние купуваме непрана вълна, а останалото правим сами", обяснява шефът на фирмата Илия Въндов. Освен това беше открито собствено производство на панталони, за да може да бъдат обработени излишните количества плат.

Основните пазари за Katex са Германия, Франция, Испания, Канада и Русия. Според изказването на Въндов, клиенти са: Hugo Boss, Zara, C&A, Brinkmann  и Deutsche Bahn (немските железници), за които той изработва униформи. КАТЕКС стартира като предачница, след това към нея дойдоха тъкачницата и отделът за окончателна обработка. Създаденото през 1848 г. предприятие беше приватизирано преди 14 години. Тогава в него работеха 2300 души и то почти изключително за руския пазар. След промяната в модернизацията там са били вложени 14 милиона евро. Сътрудниците печелят по 150 евро на месец. " Ние предлагаме високи социални стандарти", казва Въндов. Имаме здравен център, столова, курорти, където сътрудниците могат да пътуват изгодно, а също така оказваме и финансова помощ за пътните разходи.

350^-те работници при плетачното предприятие Брод в София получават по 200 евро на мeсец. Шефът на предприятието Георги Георгиев, с образование на електроинженер, създаде Брод през 1990 г., обаче едва три години по-късно той започна с изграждането на плетачницата. 85 % от неговото производство са плетени изделия, останалото са тъкани изделия. Най-големите страни купувачи са Германия и Италия. Брод снабддоставя на Bogner, Navigare, Köhler&Krenzer и Delmod. На месец се произвеждат средно 30000 части. От 2002 г. насам Георгиев е набавил 47 модерни плетачни машини.

В крак с горното бяха обучени и работниците. "По-рано те са мислели едва ли за качеството, но изискванията на клиентите са високи", казва мъжът, който говори много добър немски. С течение на времето той е инвестирал в предприятието най-малко 6 милиона евро. Неговият годишен оборот възлиза на около 4 милиона евро. Той е един от малкото, които говорят за това.

Покачване на производителността.

Георгиев все пак не е щастлив с модната тъкана конфекция: Всяка година се променят платовете и моделите, за всеки работен ход е необходим друг вид машина и още повече работници. При плетенето той все още вижда резерви и иска някога да достигне производителността на италианските плетачи. От доставяне на преждите на готовото изделие при Брод минават две седмици. Минималната поръчка е 100 части, цените обаче са били калкулирани като при поръчки от 500 до 1000 части. Неговият проблем е : "Много клиенти искат да изтъргуват по-ниски цени или изискват твърди цени, независимо от това, колко трудоемко е производството. Но за да се гарантира едно определено качество е необходима и една определена цена." Георгиев не желае да разработва собствена колекция. Той предпочита клиентите да му задават дизайна. Той мисли по стопанско-икономически начин, намалил е излишната администрация и е дал под наем празните помещения.

Sassi Fashion от София се е специализирала върху пълните сделки, произвежда, но не лично. Sassi внася материалите, изготвя поръчваните от клиентите мострените части. Производството се извършва чрез договорни партньори в цяла България. Клиенти са C&A, Liegelind, Camel active и Ulla Popken. „Ние сме гъвкави. За всеки стил ние можем да доставим от 150 до 20000 части.", казва шефът Лъчезар Адамов. Той знае, че с Basics българите са без шансове срещу китайците. Вълшебните думи, за да можеш да оцелееш са: специализация, качество и бързина.

Или коопериране. В Сливен сега няколко производители на къси чорапи се обединиха под името Blue Rock Socks, за да могат да завладеят западноевропейския пазар. Много производители на облекла междувременно правят опити също и със собствени пазари. Най-често успехът пословично се запазва в определени граници. Множеството продава своята колекция само вътре в страната. Въпреки това производителите виждат дългосрочно в собствената си колекция единствения шанс за оцеляване. Защото те знаят точно: След присъединяването през идващата година на България към Европейската общност те все някога ще станат твърде скъпи за чуждестранните възложители. По този начин вече някои се сбогуваха с балканската страна. "Ние сме бързи, професионалисти и доставяме малки серии с високо качество", такава реклама правят за себе си много производители. Подкрепа те получават от създаденото през 1999 г. браншово сдружение BAATPE (Bulgarian Association of Apparel and Textile Producers and Exporters/ Българска асоциация за производство и износ на облекла и текстил).

То възнамерява да подпомага комуникациите между предприятията, както и да засили дейността си в изграждането на текстилния сектор.

Работните места не са атрактивни.

Много имат проблеми при намирането на квалифициран персонал, предимно за средния мениджмънт, казва Ваня Данкова, служителка в сдружението. „Браншът не предлага атрактивни работни места. Хората търсят по-добре платена работа в сектора на туризма или работят в портокаловите плантации на близката до нас Гърция". Така, че вече някои обмислят да наемат персонал от Македония, Молдова или от Виетнам. Сдружението основа за това едно ново изложение BGate - Българско изложение за облекло и текстил в София, което се състоя през октомври за четвърти път. 120 фирми-болшинството от тях български от сферата на текстилната промишленост и тази за облекло и текстил, както и фирми, предлагащи машини, спомагателни материали и софтуер участваха в изложението върху 4000 кв.м площ. За фирми, които искат да произвеждат в България, BAATPE изготвя списък на фирмите, за които би ставало дума, доставя профили, организира обиколки с огледи. А как стоят нещата с търговията на дребно? Магазини за местна мода има много малко, защото собствените колекции са все още твърде малко. Освен това наемите са твърде скъпи, поради което пред магазините могат да бъдат видяни търговци, които продават стоката си върху сгъваеми подвижни маси.

Търговията на дребно.

Самите улици са в много лошо състояние и много трудно се намират места за паркиране, луксозни марки се продават в къщи в много лошо състояние. Веселин Славчев разказва, че още преди пет години почти не е имало улично осветление.

В столицата има пет търговски центъра, три от които отвориха вратите си едва през тази година. Ще бъдат построени още четири нови. Славчев има един магазин в най-големия център. ЦУМ ..............с площ за изложение от 19000 кв.м и с възраст почти 50 години е една пищна постройка в сърцето на града, която бе реставрирана през 2000^-та година за около 10 млн. евро. Там Славчев плаща наем около 50 евро на кв.м месечно, а доходът от оборота му е около 350 евро/кв.м месечно. Конкурентите са Betty Barclay, Тom Tailor, Sasch, Bianсa, Burlington. Той казва, че тенденцията е изграждането на търговските центрове върху зелената поляна. "Хората все още не са свикнали с това и най-напред ще отидат там", така мисли Славчев. За натъпканите като чували центрове на градовете това не е добре. Но този проблем не е само в България.

АНЯ ПРОБЕ

"ТОГАВА НЯКОИ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНАТ ДА РАБОТЯТ'

Гласове по повод предстоящото присъединяване на България към Европейската общност на 1^-ви януари 2007 г.

През януари 2007 г. България ще стане нов член на Европейската общност. Още през 1995 г. страната подаде молба за членство. През 2000^-та година започнаха преговорите за присъединяването и , които приключиха през юни 2004 г. Почти година по-късно Европейският Парламент гласува присъединяването на България. Все пак предпазни клаузи застрашават новия член, ако не бъде постигнат значителен напредък в борбата срещу корупцията.

Това очакват или от това се опасяват българските предприятия след присъединяването към Европейската общност.

n 1. Ханс Вернер Боррманн (Georgetti): ‚Аз виждам само преимущества. С отпадането на митническите проверки ние ще спечелим време и ще имаме по-малко разходи. При текстилните изделия аз едва ли очаквам покачване на цените."

n 2. Илия Вандов (Katex): "Аз очаквам лек спад на поръчките. Но все пак съм на мнение, че правителството е длъжно, да помогне на фирмите, произвеждащи текстилни изделия. То по моя преценка след 10 години, разходите за работната заплата в България ще са се покачили дотолкова, че страната няма да бъде повече конкуретноспособна."

n 3. Георги Георгиев (Brod): "Аз не очаквам някакви големи промени. Аз вече доста дълго произвеждам за европейския пазар. Известни са ми цените и изискванията на клиентите по отношение на качеството. Все пак аз се надявам, че корупцията ще намалее. И аз се надявам, че нашето правителство най-после ще започне да работи и ще опрости административния апарат."

n 4. Величко Черкезов (Kovels): "След присъединяването почти не очаквам промени. Но някои хора тогава ще трябва да започнат да работят."

n 5. Петко Шишков (Ropotamo): "Очакваме един положителен тласък. Като членове на Европейската общност ние ще можем да доставяме по-бързо и по-изгодно. В Българската промишленост аз виждам още голям потенциал."

n 6. Веселин Славчев (Veni Styl): "Нашите шансове в бъдеще са в производството и в пласмента на собствената ни модна колекция. Само с работа на ишлеме ние няма да можем да оцелеем."