Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил: България става все по-атрактивна за големите производители на облекла

Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил: България става все по-атрактивна за големите производители на облекла

Дневник, стр. V

Валерия Жекова е управител на "И.Н.А. трейдинг", която се занимава с внос на технологично оборудване и материали за шивашката промишленост, а от няколко месеца е и председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Валерия Жекова разказва за възможностите и актуалните проблеми на текстилния бранш в България.

Как се oтрази членството на България в ЕС?

- Влизането на България в ЕС се отрази положително на бранша. През първата ни европейска година интересът към България като място за производство се засили. Конкурентните предимства на бранша са не толкова по-ниската цена на труда, а по-скоро възможността за бързо изпълняване на поръчки с много високо качество. Поръчките на по-нискокачествени и евтини облекла се отляха от България преди влизането й в ЕС. Последните 4-5 години фирмите, които работят в този най-нисък сегмент, се ориентираха към Китай и бившите съветски републики, където се произвежда значително по-евтино. Тяхното място в България беше заето от компании, които работят в средното и над средното ниво от гледна точка на цена и качество и които имат високи изисквания към оборудването, качеството на изработка и квалификацията на работната ръка.

Кои са големите международни компании, които възлагат поръчки в България?

- Вече бройката им е много голяма и в дамското, и в мъжкото облекло. За пример мога да дам факта, че голяма част от производство на Hugo Boss в мъжката конфекция е концентрирано в България, а има и в Турция и Румъния. У нас компанията работи основно с "Пирин текс". Германската "Боймлер" работи много успешно на българския пазар, като при това тук произвежда по-малките серии облекла с високо качество. Българските им партньор са "Вотан", които са известни с марката си "Агресия". През последната година германското дружество започна да работи и с русенската "Топ мен" и плевенската "Димитров". В България се шият и облекла на "Рой Робсън", които работят с "Мизия" и няколко други фирми.

Какво ги привлече в България?

- Основно фактът, че в България има добре оборудвани предприятия и готовност за инвестиране от страна на собствениците. Освен това тук възложителите намират и интелигентни и подготвени кадри. Това е много важно, защото, когато шиеш скъпи марки, изискванията са много високи и са необходими определено ниво квалификация и опит.

Как стои въпросът с технологичното оборудване на българските предприятия?

- Отрасълът ни е с дългогодишни традиции. В България активно се шият облекла още от 60-те години, а през 80-те те преминаха през етап на цялостно преоборудване и обновяване на технологиите. После с частната инициатива бяха създадени много нови фирми. Част от тях започнаха със стари или употребявани вече машини, но много бързо успяха да натрупат капитал, тъй като всичко се продаваше добре и лесно. Разходите бяха значително по-ниски от сегашните. Положителното за нашия бранш е, че собствениците са много склонни да реинвестират печалбата си, т.е. те непрекъснато вървят към това да допълват машини, да специализират предприятията си с цел да отговорят на изискванията на пазара. Смело казвам, че в България производствените предприятия са на много добро ниво и дори изпреварват от гледна точка на технологичното си оборудване някои от традиционните европейски производители като Испания, Португалия, дори Полша.

А има ли вече тенденция български марки да излизат на европейския пазар?

- Да, вече може да се говори за такава тенденция, но за съжаление темповете в тази посока са много по-бавни, защото се изискват много време и инвестиции една марка да се наложи на външен пазар. Вече не е малък борят на фирмите, които успяват макар и по-скромно да излизат на европейския пазар със собствена търговска марка. Сред тях са "Вотан" с мъжката си колекция, "Диел" и "Аполо" в спортните облекла, "Рила стил, "Капаска", "Маркам", "Дика", "Пангея", "Козмос" и т.н. с дамски облекла.

Какви са основните предизвикателства на българските шивашки предприятия?

- Определено липсата на кадри е голямо предизвикателство за бранша. Все още нямаме ясна концепция за това как да решим проблема. Знаехме, че това ще се случи, но това стана бързо и изведнъж и хвана предприятията неподготвени. Отливът на работната ръка е чувствителен и е във всички региони на страната. От една страна, браншът не е атрактивен, защото му се създаде лошият имидж, че предлага непривлекателна и недобре платена работа. От друга страна, сериозен фактор вече е и сезонното движение на работниците, които предпочитат да отидат на временна работа в селското стопанство в страни като Гърция, Италия, Испания, Португалия и т.н. Там имат възможност да заработват повече, с цената на много лишения. В момента това привидно изглежда изгодно за работниците. Според българските работодатели обаче, ако такива усилия се влагат в работата тук, тези работници със сигурност ще могат да заработят значително по-високо възнаграждение, освен това разходите за живот и издръжка тук са много по-ниски и така ефектът от двете възможности би могъл да се приближи. Но хората сами трябва да се убедят, че реално нещата стоят по различен начин. Така се стига до свръхпредлагане на работа. Фирмите са затрупани с поръчки, капацитетите им за запълнени и не могат да поемат повече работа, защото просто няма работници, които да я изпълнят. Вносът на работна ръка е нещо, за което все още само се говори, и не знам дали това е правилното решение. Моята лична позиция е, че резервите трябва да се търсят в България, а не навън.

Другият важен проблем е липсата на квалифицирана работна ръка както на ниво изпълнител, така и кадри на средно и високо управленско ниво. Липсват кадри, които да помогнат да се реши другият основен недостатък ниската производителност на сектора. Имаме около 25-30% по-ниска производителност от Турция. Но на това може да се гледа и като на вътрешен резерв. Когато говорим за липса на работници, това може да се окаже решението на проблема повишението на производителността, т.е. сегашният брой заети да произвеждат повече. Тук става дума за усъвършенстване на методите на работа, оптимизация на процеса, изчистване на паразитните движения и т.н.

Какво трябва да се направи, за да се реши този проблем?

- Първо трябва да се подобри имиджът на бранша, за да се привлекат повече млади хора. С тази цел започнахме и инициативата "Би гейт шанс", която е насочена към учениците от гимназиите по текстил и облекло в страната, за да получат шанс да работят в наистина добрите български предприятия и да видят че те вече са на европейско ниво.

Как се справят българските предприятия с евтиния внос от Китай и Турция?

- Вносът от Турция и Китай продължава и предполагам, че в близките години той няма да бъде решен изцяло. Намаляването на пазарния дял на подобни продукти ще дойде с повишаването на изискванията и културата на обличане на българския потребител. Все още обаче много хора нямат възможността да си позволят други дрехи освен турските и китайските, а в тази група бих включила и магазините втора употреба, които също видимо засилват позициите си.

Какви са бъдещите планирани инициативи на БАПИОТ?

- Една от основните ни цели е да съживим връзката между образованието и бизнеса. Установили сме контакти и с Министерството на образованието и науката за промяна на учебните програми в професионалните гимназии и университети. Все повече компании са готови да приемат стажанти на всякакви позиции.

Другата ни активна дейност е участието в международни изложения с национални щандове и организирането на специализирано изложение в България. През октомври предстои петото издание на националното изложение "Би гейт" (BGate). Стремим се да помогнем на българските производители за такива изяви с поредица от семинари за това как да се подготви и организира участието на изложение.

Какво ще е различното на тазгодишното изложение "Би гейт"?

- Изложението е представително за модната ни индустрия и е важно с това, че освен чуждестранни посетители и потенциални клиенти то кара и българските държавни институции и обществеността да ни забележат. Ефектът е многостранен и отива отвъд възможността за излизане на международен пазар, като работи и за повишаването на общественото познание и престижа на нашия отрасъл, който има 1.8 млрд. лв. оборот.

Тази година в изложението е отделено специално място за фирми, които нямат собствена марка и колекции, а работят по поръчка. С темата "Би гейт - партньори" се надяваме да променим представата на българските производители на облекло, че работещите на ишлеме нямат място на това изложение. Напротив, "Би гейт" е изложение тип "договаряне", на което търсенето на капацитет за производство не е по-малко от търсенето на готови облекла с марка.

За пръв път тази година в "Би гейт" ще участват "Пирин Текс", Гоце Делчев (търговска марка Rollmann) и "Сантинели", Пловдив. Двете фирми са добре познати не само на нашия пазар, но и в Европа с производството си на мъжки костюми. Първо участие със своя колекция ще направят и "Родина - Попово", "Пронто Мода" и "Савана".

Какви са очакванията ви за международното участие?

- За още по-голямо международно присъствие. Участие с посещение на бизнес-делегации вече са заявили браншови съюзи от Франция и Италия. Предстои подписването на подобни протоколи с испанска и руски текстилни организации. През май подписахме протокол за сътрудничество с най-авторитетния браншови съюз в Италия СМИ-АТИ, председателстван от г-н Пиетро Дзеня, собственик на едноименната верига за облекла. Италианският съюз планира да изпрати по време на "Би гейт" бизнес делегация от италиански фирми, реално заинтересувани от бизнес сътрудничество с български производители на облекло.

Надяваме се за тазгодишното "Би гейт" да имаме подобни споразумения и с текстилни асоциации от Испания и Русия.

Изготвя се от АИИ Дейта Процесинг ООД