Изследване на етикетирането на текстилните продукти. Вътрешен пазар и защита на потребителите

Проучването цели да представи резултатите как  изискванията към текстилните продукти могат да се интегрират в европейското законодателство, както и възможните начини чрез които режима за текстилните продукти да се усъвършенства.

Потребителските организации нямат стриктни изисквания към етикета, който оказва как се поддържа облеклото, освен към химическите, тъй като няма риск за потребителите. Потребителските организации в изследването считат че потребителите ще бъдат облагодетелствани от хармонизация на задълженията, тъй като сега системата е не регулирана със закон, тя е доброволна, и зависи в голяма степен от разходите които ще се направят за да се изпълнят задължителните изисквания. Пазарът в страните – членки трябва да бъде по-стриктно наблюдаван - няма общоевропейски изисквания. За 2/3 от страните членки включително повечето от 15-те основателни на ЕС, изискванията са пожелателни. За останалите, вкл. много от новите страни членки, задължителните режими са част от стандарта ISO 3758, разработен от  GINETEX . Потребителските организации подкрепят хармонизацирания задължителен режим, за да бъдат сигурни потребителите че едни и същи символи в целия ЕС ще бъдат гаранция за качественото поддържане на облеклата.Производителите и стандартизиращите организации са против унификацията тък като сегашното положение работи добре и въвеждането на нови изисквания ще увеличи разходите.

 Химически състав

Регулира се от REACH – ЕС 1907/2006. Според потребителските организации тези регулации не са достатъчни. Те са загрижени че нано-технологиите които не се регулират от REACH  и влиянието  им за здравето не е добре изследвано, както и нивото на химически субстанции в някои текстилни продукти.Производителите обаче считат че REACH достатъчно регулира химическите субстанции и изписването им на етикетите няма особено значение за потребителите.

 Електронните етикети

Използва се радиочестотна идентификация за информация в етикета на дрехите. Според последни и проучвания тази информация облагодетелства предимно търговците. Според потребителските организации този етикет може да позволи на производителите да следят покупките на потребителите.

 Многоезично етикетиране

Страните от ЕС имат изиквания етикета да има информация на езика на съответната страна на разпространение на продукта. Има немалко  възражения от потребителските организации но производителите са против, тъйн като етикетите трябва да са много големи.

 Страна на произход

Темата беше вече предмет на дебат в ЕС. Ползата за потребителите е по-добра информираност до колкото страната на произход не влияе на качеството и безопасността.Определянето на страната –производител може да се окаже трудно,  да даде твърде малко необходима информация, да е свързано с местоположението на компанията-производител и не влияе значително на конкурентно способността на стоките произведени в ЕС . От друга страна цената на произведените облекла може да се повиши в резултат на по-скъпите етикети, наблюдение над производствената верига, административни и контролни разходи, свързани с документацията и таксите. Всичко това може да повлияе негативно върху конкурентноспособността на износителите от ЕС.

 Еко етикети

Доброволният Еко етикет се базира на Europena Ecolabel   и немската  Öko-tex. Според потребителските организации нараства интересът  към еко етикетите , но разходите да се премине към тях са значителни и производителите няма да ги въведат преди да са убедени че това ще им донесе печалба.

 Размерите

Хармонизацията на размерите върху етикета е осигурена чрез доброволния стандарт EN13402, но съществуват много различни начини за определяне на размера.Потребителските организации нямат силен интерес към този въпрос но като цяло предпочитат хармонизацията.Производителите считат че е нужен консенсус за начина по който се изписват размерите върху етикета, който да бъде основа на закон. Трудно е обаче да се постигне консенсус коя от съществуващите системи да се използва в случая.

Пълният текст на проучването (и  на български език)  ще бъде готов в началото на м. март.
 

Източник: Euratex/БАПИОТ