English Начало Контакти

България в ЕС

Данъчното облагане в Република България през 2007 година

С присъединяването на Република България към Европейския съюз се наложиха съществени промени в данъчното ни законодателство с цел хармонизацията му с изискванията на европейските директиви в областта на данъчното облагане.

В няколко поредни издания на бюлетин "Инфобизнес" ще направим кратък коментар на най-съществените промени по отделните данъчни закони.

I. По Закона за данъка върху добавената стойност
В Държавен вестник бр. 63 от 2006 г. е обнародван новият Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а в ДВ, бр. 76 от 2006 г. правилникът за неговото прилагане. И двата нормативни акта влизат в сила от 01.01.2007 г. Тъй като в системата на общия европейски пазар няма да има митнически граници, движението на стоки в Общността ще се разглежда като вътреобщностна търговия. За целите на облагането с ДДС на търговията между държавите членки думата "износ" се заменя с думите "вътреобщностни доставки" на стоки, а думата "внос" с думите "вътреобщностно придобиване" на стоки. Независимо от новата терминология при данъчното облагане с ДДС се запазва основният принцип - облагането да се извършва там, където се потребяват стоките. Това означава, че стоките и занапред ще се облагат със ставка нула при "вътреобщностни доставки на стоки" (износ) и със стандартната ставка 20 на сто при "вътреобщностно придобиване на стоки" (внос).

От 01.01.2007 г. в страната ще действат следните три режима на данъчно облагане с ДДС, а именно:

o доставки, извършени на територията на страната;

o доставки България и държавите членки на ЕС;

o доставки, между България и страните, които не са членки на ЕС, т.нар. "трети страни".

Новият, специален режим на данъчно облагане с ДДС е за доставките между България и държавите от ЕС, т.нар. "вътреобщностна търговия със стоки". За тези доставки със закона са въведени няколко нови режима на облагане, в зависимост от това дали доставчикът и получателят са регистрирани за целите на ДДС лица или не. Тези режима са:

4. Облагане на вътреобщностните доставки на стоки.

5. Облагане на вътреобщностното придобиване на стоки.

6. Облагане на вътреобщностните услуги.

7. Облагане на новите превозни средства и на акцизните стоки.

8. Облагане на дистанционните доставки.

9. Облагане на тристранните доставки.

Облагане на вътреобщностни доставки и придобиване

Режимът вътреобщностни доставки ще се прилага в случаите, когато българска регистрирана фирма извършва доставка на стоки, които се транспортират до друга държава членка, и получателят е регистрирана по ДДС фирма. Тази доставка се облага с нулева ставка. Това означава, че българският доставчик ще издаде фактура, в която няма да начисли данък, а данъкът ще бъде начислен от получателя по ставката в страната членка, към която се транспортират стоките. Тези доставки се облагат с нулева данъчна ставка и с право на данъчен кредит за българската фирма доставчик. Българският доставчик на стоките издава фактура, в която посочва данъчния номер на получателя, издаден от държавата членка, в която получателят е регистриран за целите на ДДС.

Обратният вариант е когато стоките се придобиват (изпращат) от доставчик, регистриран в друга държава членка. Стоките, които се превозват от територията на другата държава членка към България, вече няма да се считат като внос, а като вътреобщностно придобиване. В случая европейският доставчик извършва вътреобщностна доставка, за която няма да начисли данък. Задължение е на българската фирма-получател да начисли данък по ставката в България. За получените стоки задължително се съставя протокол.

Облагане на вътреобщностните услуги от регистрирано по ДДС лице в България към регистрирано лице по ДДС в друга държава членка
Когато се извършват транспортни услуги, свързани със стоки, които се превозват от България към територията на друга държава членка, както и посреднически услуги, във връзка с тези транспорти услуги, мястото на изпълнение на тези услуги е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. В случая българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги. Задължение да начисли данък е на получателя на услугата, по ставката в държавата членка, където е регистриран.

При обратния вариант, когато българска регистрирана фирма получава такива услуги от регистрирани европейски фирми, ще начисли ДДС по ставката в България.

По същия начин се извършва и облагането на услугата "работа върху движима вещ" (работа на ишлеме), при получаване на т.нар. интелектуални услуги, за които е задължен да начисли данъка получателят в България, независимо от това дали фирмата е регистрирана по ЗДДС или не, и други.

Облагане на новите превозни средства
Доставката на ново превозно средство е вътреобщностна доставка, облагаема с нулева ставка, като данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали е регистриран по ДДС. Така например ако физическо лице от България закупи нов лек автомобил от друга държава членка, това лице е задължено да внесе данъка по ставката в България. За целта е необходимо лицето да подаде в компетентната дирекция на НАП декларация за придобиването в 14-дневен срок от изтичане на месеца, през който е осъществено придобиването, и внесе данъка в същия срок. В обратния вариант, ако лице извърши доставка на нов автомобил от България към друга държава членка, е необходимо да декларира тази доставка пред компетентната дирекция в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който е извършило доставката. В случая данъчната основа е нулева, но на лицето е дадена възможност да възстанови платения от него данък при закупуването, придобиването или вноса на автомобила до определен размер.

Облагане на акцизни стоки
Подлежат на облагане възмездното вътреобщностно придобиване на акцизни стоки (тютюневи изделия, алкохолни напитки, етилов алкохол, енергийни продукти). Фирмите и данъчно незадължените юридически лица са длъжни сами да внасят данъка при придобиване на акцизни стоки от регистрирани в други държави членки - доставчици. Данъкът се внася в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем /чл. 91, ал. 2/.

Облагане на дистанционни продажби
Доставките на стоки от регистрирана българска фирма към нерегистрирани лица в друга държава членка се приема, че е налице дистанционна продажба. В случая не може да бъде приложен режимът на вътреобщностна доставка и придобиване, тъй като едната страна по сделката не е регистрирано лице.

При тази схема на облагане на дистанционни продажби, мястото на изпълнение на такава доставка е територията на страната, до момента в който българската фирма не достигне оборота за регистрация за дистанционни продажби в държавата членка, където са изпратени стоките. До достигане на оборота за регистрация в съответната държава членка, облагането ще се извършва със ставката в България, а не както досега с нулева ставка (като "износ").

В обратния вариант, когато европейска регистрирана фирма извършва доставки към български нерегистрирани лица, мястото на изпълнение на такава доставка е територията на страната членка. Когато за текущата година оборотът й от дистанционни продажби надхвърли 70 хил.лв., европейската фирма задължително се регистрира по ДДС в България. Продажбата, с която се надхвърля посоченият праг, подлежи на облагане с данък по закона.

Облагане на тристранните операции. Доставките на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в различни държави членки попадат на режима на облагане на т.нар. "тристранни операции". При тристранната операция стоките се доставят от лице, регистрирано в държава членка А (прехвърлител) към лице, регистрирано в държава членка В (посредник), което от своя страна доставя тези стоки към лице, регистрирано в държава членка С (придобиващ). Стоките обаче се транспортират директно от държава А към държава С. В тези случаи облагането е следното: прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка към посредника, за която не се начислява данък. Посредникът извършва доставка на стоките към придобиващия, като мястото на изпълнение на тази доставка е държавата С, т.е. извън територията на страната. Тази доставка се документира с фактура, в която данъкът не се начислява, но в нея изрично се отбелязва, че задължен да начисли данък е придобиващият в държава С.

Отново във връзка с хармонизацията на ЗДДС с изискванията на европейските директиви са направени промени при договорите за финансов лизинг, промени по отношение обхвата на облагаемите и освободени доставки, правото на данъчен кредит и корекциите на ползван кредит, задълженията за регистрация и дерегистрация, задълженията за внасяне на данък от нерегистрирани лица и други.

По отношение на търговията със стоки между България и страните, които не са членки на ЕС, се прилага режимът на "внос" и "износ" по ЗДДС от 1999 г., който с малки промени е пренесен в новия ЗДДС.

 Георги КОНЕВ   - Данъчен експерт

 

Източник: "Бюлетин Инфобизнес"